Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Неспособна да изрази щастието си, тя само стисна ръката на Мартин.
Автобусът най-накрая спря дълбоко сред потъналите в златни сенки каньони на града. Мартин все още не можеше да пази равновесие. Тримата с Рени и !Ксабу нетърпеливо изчакаха другите пътници да се изнижат и чак тогава слязоха на застланата с плочки автогара — огромна куха пирамида, поддържана от мамутски бивни, които се издигаха етаж след етаж като калейдоскопична паяжина. Имаха само няколко мига на разположение, за да се насладят на високите й тавани и на великолепието й — двама мъже в тъмни дрехи почти веднага изникнаха пред тях.
— Извинете — обърна се към тях единият, — вие току що слязохте от автобуса от Аракатака, нали?
Мозъкът на Рени заработи трескаво, но нищо не успя да измисли. Двамата носеха палта и къси церемониални пелерини и имаха вид на закоравели професионалисти. Всяка надежда да са просто престараващи се билетни контрольори изчезна, когато забеляза палките със странен церемониален вид, закачени на коланите им, и лъскавите им черни шлемове във формата на озъбени котки от джунглата.
— Да, ние…
— Покажете ни документите си за самоличност, моля.
Рени безпомощно опипа джоба на анцуга си. Мартин се взираше в пространството със съвсем отнесено изражение.
— Ако ще ги показвате само заради нас, можем да минем и без това. — Под високия шлем главата му се оказа обръсната. — Вие сте външни. Очаквахме ви. — Той пристъпи и хвана Рени за лакътя. Партньорът му се поколеба за миг, втренчен в !Ксабу. — Маймуната също идва с нас, разбира се — обади се първият полицай. — Сигурен съм, че никой от вас не иска да се бавим повече, така че да вървим. Моля задоволете се с това, че ще бъдете откарани във Великия дворец с всички церемонии. Такова е нареждането.
!Ксабу наведе глава, после хвана Рени за ръка и последва покорно полицаите, които ги поведоха към изхода.
— Какво правите с нас? — Въпросът надали имаше особен смисъл, но Рени не искаше да проявява малодушие. — Ние нищо не сме направили. Разхождахме се из провинцията и се изгубихме. Документите ми са вкъщи.
Полицаят отвори вратата. Точно срещу нея беше паркиран голям фургон, който изпускаше пара като спящ дракон. Вторият полицай отвори задните врати и помогна на Мартин да се качи в тъмната кабина.
— Моля ви, добра жено — студено каза първият полицай, — всичко ще мине по-добре, ако запазите въпросите си за нашите господари. Още преди дни ни беше наредено да ви чакаме. Освен това трябва да се отнасяме с вас почтително. Съветът май има някакви специални планове за вас.
Въведоха Рени и !Ксабу при Мартин и вратата се захлопна. Прозорци нямаше. Пълен мрак.
— Тук сме от часове.
Рени продължаваше да описва осморки из малката килия — вече от толкова часове, че се движеше със затворени очи, докато се мъчеше да осмисли нещата. Всичко, което беше видяла — джунглата, великолепния град, а сега и този мрачен каменен зандан, излязъл като от лош роман на ужасите, — се вихреше в ума й, но не й хрумваше никаква свързана мисъл.
— Защо е цялото това шоу? Ако ще ни хипнотизират, или каквото там се опитваше да ми стори оная Кали, защо просто не го направят? Не се ли боят, че ще вземем да се изключим?
— Вероятно не можем — обади се !Ксабу.
Скоро след като полицаят ги заключи, той се изкатери до единствения висок прозорец и като се увери, че е запречен с желязна решетка, достатъчно здрава, за да попречи на маймуна със среден размер да се промъкне през него, слезе и се сгуши в ъгъла. Дори дремна там малко — нещо, което необяснимо подразни Рени.
— Може би те знаят нещо, което ние не знаем. Ще дръзнем ли да опитаме?
— Още не — обади се Мартин. ~ Може да не стане — те вече доказаха, че могат да манипулират съзнанието ни по начин, който ние не разбираме…, а и да успеем, все едно сме се признали за победени.
— Във всеки случай точно тези хора търсим. — Рени спря и отвори очи. Приятелите й я гледаха с полубезразтичието на безпомощните — беше сигурна, че е точно това, но самата тя се бореше с трупащия се гняв. — Ако вече не го знаех, щях да го разбера по поведението на ония мазни самодоволни ченгета. Това са хората, които се опитаха да ни убият, които убиха доктор Ван Блийк, Сингх и Господ знае още колко други — и виж ги колко са горди със себе си! Нагли копелета.