По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ако сега изпратим наши войски в Кувейт, ще бъде преценено като акт на агресия — предупреди Адлер. — По-добре да се срещнем с Даряеи и да сондираме мнението му.
— Не, така само ще го улесним — възрази Васко.
— О, не, няма да допуснем подобна грешка. Според мен всяка политическа промяна в държавите около Персийския залив е от изключително значение за нас. Този път не бива да се оставяме да ни изненадат. — Посланичката Ейприл Гилеспи беше обвинена, че през лятото на 1990 бе помогнала на Саддам Хюсеин да се ориентира за плановете на САЩ, но бе отхвърлила това обвинение с довода, че не може да бъде съдена само въз основа на речта на иракския диктатор.
— Колко бързо ще можеш да уредиш срещата с Даряеи? — попита президентът.
— Доста бързо — увери го държавният секретар.
— Тогава заеми се с тази задача — разпореди се Райън. — С максимална бързина. Бен?
— Да, сър.
— Вече разговарях с Роби Джексън. Координирай с него плана за бързо прехвърляне в района на няколко подразделения, но засега нека да се ограничим до по-скромен контингент. Колкото да им покажем, че сме заинтересувани от района, а не да ги провокираме. Свържете се също и с правителството на Кувейт — трябва да им съобщим, че ако поискат, ще им се притечем на помощ. С какви сили разполагаме за незабавно прехвърляне в района?
— Вече проверих, сър. Двадесет и четвърта механизирана дивизия, във Форт Стюарт, Джорджия. Втора бригада е в повишена бойна готовност. Също и една бригада от Форт Браг. В Кувейт имаме складирано военно оборудване и тези части ще бъдат прехвърлени там за по-малко от четиридесет и осем часа. Предлагам също да обявим бойна готовност и във военноморската база на остров Диего Гарсия. Поне това няма да предизвика шумен отзвук.
— Добре свършена работа, Бен. Обади се на министъра на отбраната. Но без излишен шум.
— Да, господин президент.
— А аз ще съобщя на Даряеи, че протягаме приятелска ръка на Обединената ислямска република — намеси се Адлер. — Ще добавя, че се стремим към поддържането на мира и спокойствието в района, поради което подкрепяме стремежа на всяка държава към опазване на териториалната й цялост. Но какво ли ще ми отговори той?
Всички обърнаха погледи към Бърт Васко, който в този миг проклинаше мига, когато го бяха обявили за най-мъдрия съветник на президента.
— Не ми се вярва, че ще рискува с открита конфронтация.
— За пръв път се изказваш колебливо по някой въпрос — отбеляза Райън.
— Защото нямам достатъчно информация — отвърна Васко. — Не съм сигурен, че той е решил да предизвика конфликт. Това вече се случи веднъж и целият свят беше свидетел как завърши авантюрата на Саддам. Да, той явно не ни харесва. Да, той не харесва също Саудитска Арабия, нито някой от останалите си съседи. Но няма да посмее да се захване с нас. Може би само ще се опита да ни заблуди. Това е военна игра, а аз не съм специалист в тази област. Но в тази игра ние няма да вземем участие и той много добре знае това. Затова със сигурност ще започне да оказва политически натиск както върху Кувейт, така и върху Саудитското кралство. Не виждам какво друго.
— Засега — добави президентът.
— Да, сър, засега — съгласи се Васко.
— Да не би да съм те притиснал прекалено много, Бърт?
— Не, господин президент. Просто се нуждая от повече сведения.
Джак се обърна към Гудли.
— Бен, заповядвам да се задействат всичките звена към службите за външнополитическа оценка. Осигурете пълен достъп на Бърт и неговия екип, по мое изрично разпореждане. Знам, че сега си казвате колко е лесно да се издават заповеди — добави президентът с усмивка, за да разчупи напрежението. — Но нали обсъждаме само вероятността да възникне сериозен проблем в Близкия изток, нали още не сме стигнали до размяна на ракетни удари? — Всички кимнаха утвърдително. — Окей. Благодаря на всички.
Полет 26 на сингапурските авиолинии се приземи с пет минути закъснение — 10:25 сутринта. Пратеникът намери куфара си на платформата за багажа, преметна през рамо дръжката на пътната си чанта и се нареди на опашката. В ръката си стискаше паспорта с щемпела за визата, удостоверяваща, че правителството на Съединените щати не проявява интерес към личността му. Ако правителствените служители знаеха истината, едва ли щяха да го пропуснат така лесно.