Диамантен меч, дървен меч [bg]

Фесис напрегна взор. Облаци бяха закрили луната, затова с голямо усилие различи построените за щурм колони. От безредния стан изникваха стегнати подразделения, които се насочваха към укрепленията около моста. Не ревяха бойни тръби, центурионите не си деряха гърлата. Атаката почваше безмълвно и сурово.

Младежът се почувства засегнат, че е останал встрани от истинската работа. Хукна натам, където смътно усещаше присъствието на Императора - по време на похода скришом бе създал здрава нишка за издирване между себе си и повелителя.

Силата й отслабваше поради въздействието на пръстена и бялата рицарска ръкавица - този все още загадъчен и зловещ дар от непознати същества.

Докато наближаваше тръгналите в бой манипули, Фесис реши, че щом владетелят още не го е повикал, няма смисъл да му се набива излишно на очи. Вероятно щеше да е от по-голяма полза за легионерите.

Порив леден вятър плисна в лицето му първите по-едри капки дъжд - ръмежът се засилваше.

Императорът наистина бе успял да започне щурма внезапно и изненадващо. Никой от бароните не знаеше за атаката. Владетелят не сподели плановете си дори с новия си съветник. Не че не му се доверяваше чисто по човешки. И все пак - един държавник не биваше да се поддава на измамни чувства като обикновен простосмъртен поданик. Напълно възможно бе без знанието на Фесис през очите му да наднича някой от маговете на Седмоцветието...

В шатрата бяха останали всичките фамилни доспехи и оръжия, даже любимият меч на Императора. Повелителят на Мелиин носеше обикновен легионен нагръдник и войнишки шлем.

Само че вместо в наметало се беше увил в знаме, така че василискът да личи отблизо. Стори му се добра идея да се опита поне за известно време да заблуди маговете къде се намира.

Изпитваше опияняващ момчешки възторг, който не можеше да бъде охладен от есенния дъжд. Той даже се радваше на дъжда. Струите му бяха добре дошли - за защита срещу огнените стрели на защитниците от кулата-крепост. Освен това започващата буря затрудняваше действието на заклинанията - задължително изискване за творене на магия бе четирите стихии да са в състояние на по-устойчиво равновесие. Настъпваща буря или лошото време бяха гранични състояния, както им викаха вълшебниците. Много неща беше запомнил Императорът, слушайки подмятанията на маговете.

Обкръжен от немногобройна свита - охрана от Волни, група легати с вестоносци - той стоеше максимално близо до укрепения мост над рова. Героите на мелиинската битка - съвзелият се Аврамий и Сула - водеха кохортите си напред. Никой друг командир нямаше техния безценен опит.

Войниците не вървяха в плътен строй, наречен костенурка. Напротив, в момента настъпваха извън всякакви правила -полуразпръснато. Беше се родила нова тактика.