По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Докторе… — обади се баща й, навярно бивш военен, личеше си по изправената му стойка.
— Моят принос е много скромен — каза Макгрегър. — Дъщеря ви е млада и силна, само това я спаси.
— Дори и така да е, никога няма да забравя какво ви дължа. — Бащата стисна здраво ръката му.
— Още две седмици ще бъде изтощена и уязвима. Давайте й да яде каквото иска, но най-добре е да спи колкото може повече.
— Ще бъде изпълнено точно както го казахте — обеща му бащата на Сохайла.
— Нали имате телефона ми? И домашния? Обадете ми се, ако имате някакви въпроси.
— И вие, докторе. Ако имате някакви проблеми, например с правителството, моля ви, обадете ми се. — Начинът, по който този мъж реши да изрази благодарността си, го трогна. Макгрегър не желаеше никой да се нагърбва със закрилата му, но по пътя към кабинета си, след като поразмисли, реши, че това не би му навредило.
— И така — каза експертът от министерството, след като изслуша по телефона доклада на Макгрегър за смъртта на единия и за изписването на другия пациент, — значи всичко се стабилизира.
— Да, така е.
— А проверихте ли персонала?
— Да. Направихме и допълнителни изследвания тази сутрин, за да сме напълно сигурни. Всички заразени предмети вече са изпратени в пещта.
— А трупът?
— И той ще бъде изгорен, точно както ми наредихте.
— Отлично. Макгрегър, вие се справихте много добре и искам да ви благодаря. А сега ще е най-добре да забравим, че въобще е имало такъв трагичен инцидент.
— Но какво ще правим, ако отново се появи пациент, заразен от ебола? — попита възмутено Макгрегър.
Експертът също не знаеше отговора на този въпрос, затова гласът му зазвуча загрижено, снижен до шепот, сякаш съобщаваше някаква тайна:
— Това не ви засяга, нито пък засяга мен, ясно ли ви е, докторе? Повече няма да се повтори, сигурен съм.
— Както кажете. — Доктор Макгрегър вдигна рамене и затвори телефона. Но веднага реши, че трябва да изпрати още едно съобщение по факса до Атланта. Суданското правителство нямаше право да му забрани. Той бе длъжен да осведоми колегите си отвъд океана, че опасността от епидемия е предотвратена просто поради щастливото стечение на обстоятелствата.
Така се случи, че Кувейт реагира преди Саудитска Арабия — може би защото всички членове на кувейтското правителство бяха обвързани с общи интереси в бизнеса или заради опасното стратегическо положение на тази малка арабска държава.
— Останах с впечатлението, че тази идея е предварително обречена на провал — каза президентът на Адлер.
— Така е — съгласи се държавният секретар.
— Или външният министър Сабах е редактирал документа с по-учтиви изрази, или се е уплашил от слуховете — обади се Бърт Васко. — Лично аз бих заложил на второто.
— Твоето мнение, Бен? — попита Джак.
— Това може би ще ни причини доста главоболия — скептично поклати глава Гудли.
— Може би ли? — възкликна Васко. — Вече няма място за никакви съмнения и догадки.
— Окей, Бърт, нали ти си специалист по прогнозите за Персийския залив — напомни му президентът. — Казвай, каквото ще казваш.
— Ще трябва да публикуваме декларация, че нищо подобно не се е случвало. Както сам казахте преди малко, господин президент, цялата работа е обречена на провал.
— Тогава защо, за разлика от властите в Кувейт, саудитите не вдигат шум?
— Нали казахте, че след телефонния разговор с принц Али сте останали с друго впечатление?
— Да — кимна Райън. — Продължавай.
— В Саудитското кралство винаги са се държали донякъде шизофренично. Те ни харесват, имат ни доверие като стратегически партньори, но в същото време не одобряват много от нашата култура и обичаи. Не винаги го показват, но постоянно се опасяват, че прекаленото отваряне към Запада ще има обратен ефект върху техния обществен живот. Те са много, консервативни спрямо обществените изяви. Всички помним какво се случи през 1991, когато изпратихме наши войски в Саудитска Арабия. Поискаха от армейските свещеници да свалят религиозните символи от униформите си, шокираха се при вида на наши жени-офицери зад кормилото, при това с пистолети на кръста. От една страна, те зависят от нас, защото ние им гарантираме сигурността принц Али сигурно не е забравил да го спомене в разговора по телефона, — но от друга, се безпокоят как да предотвратят последиците от нашето влияние. Отново всичко опира до религията. Може би предпочитат да си сътрудничат с Даряеи, отколкото отново да ни канят да защитаваме границите им. Именно затова повечето от властниците в Рияд са готови на всичко, само и само да не допуснат ново пристигане на американски войски в страната. Докато в Кувейт положението е коренно различно. Ако ги помолим да проведем военно учение, те веднага ще се съгласят, дори и ако от Саудитска Арабия се опитат да им попречат. Все пак е за добро, че и на Даряеи е известна позицията на Кувейт — това ще охлади стремежа му към бързи завоевания. Но все пак… ако аятолахът заповяда на войските да настъпят на юг…