Диамантен меч, дървен меч [bg]

Могилата бе много стара - по-стара от Мелиинската Империя, по-древна дори от градовете на нечовешките раси, някога процъфтявали из просторите на северния континент. Клара най-сетне успя да определи датата, като си припомни някои неща от алхимията.

Скелетите около саркофага бяха без съмнение човешки. Не елфи, не Дану, не и джуджета. Човешки. Което значеше, че дълго преди звездния час на Дану по тези земи са живеели хора...

Дванайсет хиляди години назад предците на сегашните господари на Мелиин и цялата Северна земя изкопали дълбока яма.

А на дъното й положили каменен ковчег. И в ковчега кошмарната издънка на Хаоса. Извършили и ритуални жертвоприношения.

Наложили заклинания. И то толкова здрави, че те изтраяли много векове. А после заровили всичко това - със слой натрошен камък и парченца кехлибар, дървени трупи, пръст... получил се хълм. И към него - долмен.

Защо? Всеки знае, че долмените се изграждат край гробници с една единствена цел - да бъдат врата на Сила, през която духът на починалия от време на време се връща в съхраненото от тление тяло, за да излиза навън, облечен в плът. Стига, разбира се, всички заклинания при погребването да са били извършени правилно.

Клара се проклинаше с последни думи заради невежеството си относно историята на Мелиинската империя. Малкото, което беше подочула, беше, че хората са дошли в северния континент иззад южните морета, като победили войнството на Дану на Брега на черепите (вълшебницата помнеше още поне две дузина подобни наименования в други светове), след което се разпространили като пълноводна река (според едни източници) или като чума (според други хроники) из цялата Северна земя. Поради каква причина обаче бяха напуснали старата си родина на юг бе неизвестно.

И сега с този скромен запас от знания, Клара трябваше да проумее що за сила е прогонила Създателите на Пътя за цели дванайсет хиляди години...

"Проклети ордени! - кипеше магьосницата. - Хайде, за простосмъртните е ясно, усещането за лошо място прогонва пътници и скитници от околностите на този хълм. Обаче маговете, дрисък да ги превие, треска да ги тръшне, къде са гледали?! Онази кокона Сежес, тя с какво се е занимавала? -Клара я помнеше. Беше идвала в Долината, където се държеше като невръстна селска глупачка, попаднала на царски прием...

- Защо, защо Дъгата не е обърнала внимание на това място?!

А и надали тази могила тук е единствената!"

Клара за кой ли път изфуча сърдито... и се оклюма. Време беше да се връща обратно. Нямаше възможност, сили и знания да разплете този възел. Колкото и да й се искаше да продължи - двата дни бяха почнали да отброяват своите часове. Два дни за размисъл и вземане на решение. Мир или война. Отбрана до последен дъх или бягство презглава.