Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Момчето ви е видяло — изтъкна Тирион.

— Беше дете. Щях да го сплаша да замълчи. — Тя замислено погледна писмото. — Защо съм длъжна да търпя обвинения всеки път, когато някой Старк си счупи пръста? Това е работа на Грейджой, нямам нищо общо.

— Да се надяваме, че и лейди Кейтлин го вярва.

Очите й се разшириха.

— Но тя не би могла…

— Да убие Джайм ли? Ти какво би направила, ако убият Джофри и Томен?

— Все още държа Санса — заяви кралицата.

— Ние все още държим Санса — поправи я той, — и няма да е зле да внимаваме много с нея. Впрочем къде е вечерята, която ми обеща, мила сестричко?

Церсей предложи вкусна вечеря, това не можеше да се отрече. Започнаха с кремсупа от жълъди, хрупкав горещ хляб и зеленчуци с ябълки и борови връхчета. След това дойде месеник със змиорки, намазан с мед пушен бут, моркови в масло, бял боб и бекон, и печен лебед с пълнеж от гъби и стриди. Тирион беше изключително вежлив; предлагаше на сестра си отбрани части от всяко свое блюдо и се стараеше да яде само това, което ядеше и тя. Не че се страхуваше да не би да го отрови, но малко повечко предпазливост нямаше да навреди.

Забеляза, че новината за Старките помрачи настроението й.

— Нямаме ли вест от Горчив мост? — попита тя с тревога, докато разрязваше една ябълка.

— Нито дума.

— Никога не съм се доверявала на Кутрето. За достатъчно пари като нищо ще мине на страната на Станис.

— Станис Баратеон е прекалено задръстен от чувството си за достойнство, за да купува хора. Нито пък може да направи изгоден за него лорд от такива като Петир. Съгласен съм, че тази война събира странни любовници, но тези двамата? Не.

Докато си режеше късче от пушения бут, тя каза:

— Трябва да благодарим на лейди Танда за свинята.

— Знак на обич?

— Подкуп. Моли ни да й разрешим да напусне замъка. Аз, както и ти. Подозирам, че се страхува да не я задържиш по пътя, както направи с лорд Джилс.

— Да не би да се кани да побегне с наследника на трона? — Тирион поднесе на сестра си парче от бута и сложи и на себе си. — Предпочитам да остане тук. Ако иска да е в безопасност, кажи й да си доведе гарнизона от Стоукуорт. Колкото хора има.

— Щом толкова ни трябват хора, ти защо си изпрати диваците навън? — В гласа й се прокрадна раздразнителност.

— Това беше най-добрият начин да ги използвам — отвърна й той искрено. — Те са свирепи воини, но не са войници. В официално сражение дисциплината е по-важна от храбростта. Те вече ни направиха повече добро в кралския лес, отколкото щяха да направят на градските стени.

Докато поднасяха лебеда, сестра му го попита за заговора на Рогатите мъже. Изглеждаше по-скоро обезпокоена, отколкото изплашена.

— Но защо търпим толкова много предателство? Какво толкова лошо е направил домът Ланистър на тези нещастници?

— Нищо — каза Тирион, — но те си мислят, че са на печелещата страна… което ги прави не само предатели, но и глупаци.

— Сигурен ли си, че сте заловили всички?

— Варис казва така. — Лебедът се оказа твърде тежко ястие за вкуса му.