Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Мислеше, че това ще я успокои, но не забеляза знак на задоволство в зелените й очи.

— А ще падне ли градът?

— Не. — „Но ако падне, моли се да удържим достатъчно дълго Червената цитадела, докато лорд баща ни дойде да ни освободи.“

— Лъгал си ме и преди, Тирион.

— Винаги с основание, мила ми сестро. Държа на взаимната ни обич не по-малко от теб. Решил съм да освободя лорд Джилс. — Беше държал Джилс само заради този жест. — Можеш да си върнеш и сир Борос Блънт.

Устните на кралицата се свиха.

— Сир Борос може да гние в Росби — каза тя, — но Томен…

— Томен си е там, където е. В по-голяма безопасност е под закрилата на лорд Джейслин, отколкото щеше да е с лорд Джилс.

Слугите отнесоха лебеда почти недокоснат. Церсей му предложи сладкиши.

— Надявам се, че обичаш сладки с боровинки.

— Обожавам всякакви сладки.

— О, това го зная отдавна. Знаеш ли защо Варис е толкова опасен?

— Сега на гатанки ли ще си играем? Не.

— Защото няма патка.

— Ти също. — „И това никак не ти харесва, нали, Церсей?“

— Може би и аз съм опасна. Ти, от друга страна, си толкова голям глупак, колкото всеки мъж. Онзи червей между краката ти изсмуква половината ти мисъл.

Тирион облиза сладките трохи от пръстите си. Не му хареса усмивката на сестра му.

— Да, и точно сега моят червей смята, че може би е време да си ходя.

— Зле ли ти е, братко? — Тя се наведе над масата и го огледа добре над прелестните си гърди. — Изведнъж нещо се изчерви.

— Изчервих ли се? — Тирион погледна към вратата. Стори му се, че чува нещо отвън. Започна да съжалява, че е дошъл тук сам. — Никога досега не си проявявала толкова интерес към патката ми.

— Не ме интересува патката ти, а това, в което си я тикаш. Аз не завися от евнуха във всичко като теб. Имам си свои начини да откривам неща… особено неща, което хората не искат да зная.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Само едно — държа малката ти курва.

Тирион посегна за чашата вино, помълча и каза:

— Мислех, че мъжете са повече по вкуса ти.

— Ти си наистина смешен дребосък. Кажи ми, и за тая ли се ожени? — След като той не й отговори, тя се изсмя. — Добре поне, че баща ни няма да се тревожи.

Тирион имаше чувството, че коремът му е пълен със змиорки. Варис ли го беше предал? Или той самият бе провалил всички предпазни мерки в нощта, когато в нетърпението си препусна така безразсъдно право до имението?

— Защо толкова те интересува кого точно си избирам да ми топли леглото?

— Един Ланистър винаги си плаща дълговете — каза тя. — Ти заговорничиш срещу мен от деня, в който дойде в Кралски чертог. Отвлече ми Мирцела, лиши ме от Томен, а сега кроиш Джоф да бъде убит. Искаш той да умре, за да можеш ти да управляваш чрез Томен.

„Е, не мога да отрека, че мисълта е доста изкусителна.“

— Това е лудост, Церсей. До няколко дни Станис ще е тук. Имаш нужда от мен.

— За какво? Заради голямата ти храброст в боя ли?