По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Никога нямаше да забрави първото си дежурство като млад инспектор. Доминик ди Наполи, най-безмилостният член на прочутото мафиотско семейство, ревеше като малко дете, докато той, Патрик О’Дей, носеше на ръце спасения малолетен син на Доминик. Но чак сега той бе в състояние да го разбере. Но пък онзи похитител никога нямаше да излезе от мрачната сграда на затвора в Атланта.
Време беше да събуди Меган. Завари я свита на кълбо, със синьото комбинезонче — машинално забеляза, че вече е започнало да й окъсява. Децата растат толкова бързо. Той я погъделична по нослето и тя веднага отвори очи.
— Татко!
Днес закуската й беше овесена каша с парчета банан и чаша ябълков сок. Меган се зазяпа в телевизора, докато татко преглеждаше криминалните колони във вестника.
Двамата си имаха добре отработена процедура и за качването в колата. Слънцето вече се надигаше иззад хоризонта, но уличното движение все още не беше натоварено. Меган се настани в кошчето на задната седалка и както винаги огледа другите коли на паркинга.
Пристигането в детската градина също бе част от ритуала. Край пост 7–11 ги очакваше агентът от нощната смяна, плюс дежурния екип около самата сграда. Патрик въздъхна успокоено — никой не можеше да отвлече неговата дъщеричка от този добре охраняван район. Радваше се, че децата са пазени добре и че агентите няма да допуснат в детската градина да нахлуе някой извратен тип с пистолет в ръка. Меган веднага се завтече към госпожа Дагет, която я прегърна. Сега можеше да започне поредният ден, изпълнен с игри и уроци.
— Здравей, Пат — поздрави го агентът, застанал до вратата.
— Добро утро, Норм.
— Май и твоят график е натоварен като моя — отбеляза агент Джефърс — често му се падаше нощно дежурство в смяната, към която се числеше и ПЯСЪЧНИК.
— Как е жена ти?
— Още месец и половина и после ще трябва да си потърсим някое хубаво местенце, като това например. Наистина ли е толкова добра възпитателка, или само така ми се струва?
— Госпожа Дагет? Питай президента засмя се Пат О’Дей. — Или по-добре съпругата му. В тази детска градина са били и двете им други деца.
— И аз мисля, че тук е по-добре от другите детски градини — съгласи се агентът.
Единият от пациентите му умря, а другият бе изписан, при това приблизително по едно и също време. За пръв му се случваше да загуби пациент, заразен от ебола. Беше се нагледал предостатъчно на смъртта — от сърдечни атаки, от мозъчни удари, от рак или просто от старост. Обикновено оставяше грижите за последните мигове на пациентите си на плещите на сестрите. Обаче този път стоя до самия край.
Организмът на Салех се оказа необикновено силен, ала това в крайна сметка само удължи агонията му най-накрая силите му се изчерпиха и той се сгърчи. Тревожното писукане на кардиографа замлъкна и на доктор Макгрегър не му оставаше нищо друго, освен да изключи апарата. Сестрите веднага отстраниха интравенозните системи и грижливо събраха накрайниците в червен пластмасов контейнер. Буквално всичко, до което пациентът се беше докосвал, подлежеше на изгаряне. И при други опасни зарази труповете на жертвите се третираха като източници на смъртноопасна зараза, но само при летален изход, причинен от ебола, аутопсиите се забраняваха. А освен това се намесиха и от суданското министерство на здравеопазването.
И така, битката бе изгубена.
За свой срам, Макгрегър изпита облекчение, когато за последен път смъкна ръкавиците, изми грижливо ръцете си и веднага се запъти към стаята на Сохайла. Още беше слаба, но можеше вече да бъде изписана, за да продължи възстановяването в домашна обстановка. Последните изследвания на кръвта й показаха изобилие на антитела. По някаква причина, все още загадка за младия шотландски лекар, тя бе победила болестта. В организма й вече нямаше активен вирус. Заслужила си бе прегръдката му. В други държави веднага щяха да се заемат с още изследвания, да я помолят да даде още кръв за задълбочени лабораторни анализи, но местните здравни власти заявиха, че в тяхната болница не може да бъде извършено нищо такова. Отначало Макгрегър се възпротиви, понеже се страхуваше от усложнения, но сега беше уверен, че момичето ще оздравее.
— Когато се почувстваш по-добре, ще дойдеш ли да ме видиш? — попита я той с топла усмивка. Тя кимна. Умно дете. И много красиво, с чаровна усмивка.