Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Какво? Какво трябва да направя? - с готовност се отзова девойката, като в същото време примря от страх.

- Ще избиеш тварите! - отсече Акциум. - Този свят дълго беше мой дом. Държа на него. Държа да пребъде и след мен. Не искам той да се превърне в нищо. Тия твари... отначало ги помислих за изчадия на Хаоса... но не са. Нещо друго е. Нещо съвсем, съвсем различно.

- Но как... как ще се справя с тях? - заекна Тави.

- Ще се справиш - убедено произнесе вълшебникът. - Ще се биеш. Добре го правиш, доколкото успях да те опозная.

Продължаваха да вървят на юг, към Мелиин. Насреща им идеха слухове - плашещи, объркани. Докато не долетя на измъчен кон блед от умора глашатай, облечен в цветовете на Империята -първите ясни и еднозначни сведения за станалото в столицата.

Тъкмо бяха привършили скромния си обяд в един хан.

Акциум тихичко довършваше поредната си теоретична лекция -практическите упражнения той я караше да върши пътьом, далеч от трети очи и уши - когато вестоносецът нахълта в помещението.

Селяните млъкнаха стреснати. В тишината се чу как глашатаят изгълта половин халба бира и веднага извади от пазвата си измачкан свитък, който зачете, гордо изправил гръб.

Хората слушаха онемели.

Императорът бе започнал война против Седмоцветието.

Честните поданици бяха призовавани да не оказват никаква помощ на вълшебниците, да не им плащат данъци, да не им дават убежище. Всеки желаещ можеше да се запише в имперската войска. При записването се даваше четвърт месечна заплата на ръка, четвърт на роднините. Прослуженото време се броеше като три дни за два в строя, по време на сражение - пет за три.

Когато народът се окопити, а глашатаят се скри в облак прах, препуснал към следващото селце, вцепенението изчезна. Някой -по-млади и отчаяни - удряха шапка о земи и тръгваха да се стягат за ратна служба. Ала повечето верноподаници на империята постъпваха другояче - заеха се да заравят зърно в земята и да крият друго ценно имущество. Онези пък, които имаха роднини в по-далечните провинции, решаваха, че тъкмо сега му е времето да навестят забравените братовчеди. Тръгваха "на гости" с цели каруци покъщнина.

Акциум изслуша прокламацията на глашатая, без да обели дума. Само устните му потрепваха. Наоколо в хана хората крещяха и спореха. Едни пиеха, мъчейки се да удавят страха си във вино и бира, други удряха с юмруци по масите, а трети внимателно слушаха, за да запомнят кой какво е говорил... за всеки случай.

Когато продължиха нататък по пътя, Акциум измърмори:

- Лошо. Императорът и Дъгата ще си прегризат гърлата.

Нямаме съюзници...

Тави изсумтя.

- Стига, говорихме за това - каза Акциум. - Ти имаш лоши спомени от два ордена, което не значи, че с някой от другите веднага ще се юрне да те преследва... Пак ти повтарям, Дъгата не се състои само от откачени злодеи или идиоти с възвишени принципи, което е още по-опасно. Има сред маговете на Седмоцветието и много разбрани люде, колкото и да не ти се вярва. Мислех да говоря с Гахлан... Няма как, Тави. Проблемите на този свят трябва да се решават с местните сили. Какви други има, освен Дъгата? Проумей го най-сетне! Или ще ме накараш да изпитам още едно горчиво разочарование - задето си губя времето с теб.