![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Тръгнаха отново. Дух не се появи. Сенките вече бяха покрили коритото на прохода, а слънцето бързо потъваше зад двата зъбера на грамадното планинско рамо, които щурмоваците бяха нарекли Вилицата. „Ако сънищата са верни…“ Самата мисъл го изплаши. Възможно ли беше орелът да е наранил Дух или да го е хвърлил в пропастта? А какво означаваше онова язово дърво с лицето на брат му, което миришеше на смърт и мрак?
Последният слънчев лъч изчезна зад зъберите на Вилицата. Здрач изпълни Писклив проход. Изведнъж като че ли стана много по-студено. Вече не се катереха. Всъщност теренът започна да се спуска, макар и не толкова рязко. Беше осеян с цепнатини, скали и купчини камъни. „Скоро ще се стъмни съвсем, а Дух все още го няма.“ Това го късаше отвътре, но не посмя да извика вълчището, както му се искаше. Други неща може би също слухтяха наоколо.
— Корин — тихо каза Долбридж. — Ето там. Виж.
Орелът беше кацнал на върха на една канара далеч над тях, очертан на тъмносиньото небе. „Виждахме и други орли — помисли Джон. — Едва ли съм сънувал точно този.“ Все пак Ибин беше готов да му пусне стрела, но скуайърът го спря.
— Птицата е извън обсега ни.
— Не ми харесва как ни гледа.
— На мен също, но не можеш да го спреш. Няма смисъл да хабиш стрелата.
Корин изгледа продължително орела.
— Продължаваме — каза накрая. Щурмоваците отново тръгнаха надолу.
„Дух — понечи да извика Джон. — Дух, къде си?“
Тъкмо се канеше да последва Корин и останалите, когато между две канари пред очите му просветна нещо бяло. „Пряспа“ — помисли той, но бялото се размърда. Той веднага слезе от коня си. Когато коленичи до него, Дух вдигна глава. Вратът му блестеше влажен, но звярът не издаде звук, когато Джон свали ръкавицата си и го опипа. Ноктите бяха раздрали кървава диря през козина и плът, но птицата не бе успяла да прекърши врата му.
Корин Полуръката спря до него.
— Много ли е зле?
Дух с мъка се изправи.
— Силен е вълкът — каза щурмовакът. — Ибин, вода. Каменна змия, дай си меха с виното. Дръж го, Джон.
Двамата измиха съсирената кръв от козината на вълчището. Дух се задърпа и оголи зъбите си, когато Корин изля вино в разкъсаните червени дири, оставени от орловите нокти, но Джон го прегърна, заговори му утешително и скоро вълкът се укроти. Когато откъснаха ивица плат от наметалото на Джон, за да го превържат, вече беше станало съвсем тъмно. Само звездният прахоляк делеше черното небе от черното на камъка.
— Продължаваме ли? — попита Каменната змия.
— Да — каза Корин. — Но обратно.
— Обратно? — слиса се Джон.
— Орловите очи са по-остри от човешките. Видяха ни. Вече бягаме.
Полуръката уви през лицето си дълъг черен шал и се метна на седлото.
Другите щурмоваци се спогледаха, но никой не помисли да възрази. Един по един обърнаха конете назад.
— Дух, ела — извика Джон и вълчището закрачи до него като светла сянка в нощта.
Яздиха цяла нощ. Вятърът се усили. Понякога ставаше толкова тъмно, че слизаха и продължаваха пешком, всеки повел коня си. Веднъж Ибин подхвърли, че някоя и друга факла няма да им дойдат зле, но Корин каза „никакви факли“ и толкова. Някъде в тъмното скална котка изпищя свирепо и гласът й заотскача от скала на скала, сякаш й отвърнаха още дузина котки. Веднъж на Джон му се стори, че зърна две блеснали очи, големи като месечина по жътва.
В най-черния час преди съмване спряха да напоят конете и да им дадат по шепа овес.
— Не сме далече от мястото, където умряха диваците — каза Корин. — Там един мъж може да спре сто. Подходящият мъж. — Погледна Долбридж.
Скуайърът кимна.
— Оставете ми толкова стрели, колкото можете да заделите, братя. — Той потупа лъка си. — И дайте на коня ми една ябълка, като се върне у дома. Заслужи си го, горкото животно.
„Остава тук да умре“ — осъзна Джон.
Корин плесна скуайъра по ръката.
— Ако орелът се спусне да те види…
— …ще му пораснат още пера.
Последното, което Джон видя от скуайър Долбридж, беше гърбът му, когато се закатери по тясната пътечка към височините. На зазоряване Джон вдигна очи към безоблачното небе и видя едно черно петно да се движи през синевата. Ибин също го видя и изруга, но Корин му каза да замълчи.
— Чуйте.
Джон затаи дъх и чу. Далече зад тях отекна ловен рог.
— Вече идват — каза Корин.
ТИРИОН
Под го облече подходящо за тежкото му изпитание, в плюшена туника в ланистърския пурпур, и му донесе служебната верига. Тирион я остави на нощната си масичка. Сестра му не обичаше да й се напомня, че все пак той е Ръката на краля, а той не желаеше да подгрява повече и без това напечените им отношения.