Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Освен, ако нищо тук не беше реално…
Зави й се свят. Бавно се отпусна на колене, после седна. Земята под нея беше плътна и мека, топла и със свой собствен цикъл на живот — усещаше го! Усещаше назъбения край на паднало листо до ръката си. Това беше невъзможна мисъл — но и това място беше невъзможно. Светът около нея беше твърде реален. Затвори очи, след това ги отвори. Джунглата не изчезна. Разрида се от безпомощност.
„Невъзможно е. — Тя вървя половин час, провираше се през гъстата растителност. — Такова качество на детайла — и се простира на цели километри! И изобщо не е латентно! Не може да бъде!“
Покрай нея прожужа някакво насекомо. Рени замахна и усети как малкото телце се удари в юмрука й и отскочи. След миг ярката буболечка с крилца полетя отново и се отдалечи на зигзаг във въздуха.
„Никаква различима латентност — дори и при тази степен на сложност. Какво каза Сингх — трилиони и трилиони инструкции на секунда? Никога не съм и чувала за нещо подобно.“ Изведнъж осъзна защо златният град изглеждаше така. При такова равнище на технологията всичко беше възможно.
— !Ксабу! — изкрещя отново. — Мартин! Ало! — и после малко по-тихо: — Джеремая? Линията работи ли още? Чуваш ли ме? Джеремая?
Никой не й отговори — само птичките.
И сега какво? Ако наистина се намираше в мрежата, наречена Адърланд, и ако тя беше толкова голяма, както твърдеше Сингх, можеше да се е озовала на такова, ужасяващо голямо разстояние от всичко, което би могло да й свърши работа, колкото човек в Антарктида — от египетско кафене. Откъде смяташе да започне Сингх?
За миг я овладя пълна безнадеждност. Замисли се дали да не се изключи, но след съвсем кратък размисъл отхвърли тази идея. Сингх беше умрял в този… мрак (повече не смееше да мисли за това), за да ги доведе тук.
Щеше да бъде подло предателство да не продължи нататък. Но накъде да продължи?
Премина през бърз набор от последователни команди — безрезултатно. Като че ли нищо от стандартния ВРконтрол не действаше тук или пък съществуваха достъпи, необходими на потребителите, за да манипулират околната среда, с които тя просто не разполагаше.
„Някакви хора са похарчили невъобразимо количество пари и време, за да си построят свят. Може би обичат да си играят на богове — може би на никой друг не му трябва нищо друго, ако посети това място и получи онова, което получават те.“
Рени вдигна поглед. Сенките на дърветата се бяха проснали под нов ъгъл, а небето сякаш видимо бе потъмняло. „Всичко друго е точно като в РЖ — помисли си тя. — Така че може би ще е добре вече да се замисля за огън. Кой знае какво броди тук нощем.“
Отново я заля вълна на безнадеждност, но под шока, объркването и отчаянието се долавяше и слаба следа от жлъчен хумор. Кой ли би предположил, че толкова ценното и извоювано с толкова труд колежанско образование — с което според всеобщото мнение тя ще стане неделима част от двайсет и първи век — щеше да я доведе до палене на въображаем огън във въображаема джунгла, за да пропъжда въображаеми зверове.
„Честито, Рени. Вече си официален въображаем първобитен човек.“
Беше безнадеждно. Дори с номера, който !Ксабу й бе показал, тя не можеше да получи и една-единствена искра. Дървото твърде дълго бе лежало на влажната земя.
„Който и да е направил това шибано място, трябва да е бил голям педант по отношение на подробностите, а? Можеше да остави някоя и друга суха съчка…“
Нещо зашумоля в храсталака. Рени се изправи рязко и грабна клона — надяваше се той да се окаже по-добра тояга, отколкото подпалка.
„От какво се страхуваш? Та това е симулация. И като излезе от тъмното някой голям стар леопард или нещо такова и те убие — какво от това?“
Но убийството вероятно би я изхвърлило от мрежата и играта щеше да свърши. И това щеше да е поредният начин да предаде Сингх, Стивън, всички.
„А всичко наоколо и без това е съвсем като истинско, да го вземат мътните. Никак не ми се ще да разбера по кой начин ще симулират как нещо вечеря с мене.“
Полянката, където бе спряла, беше широка има — няма три метра. Лунната светлина, която се процеждаше през дърветата, беше силна, но все пак си беше само лунна светлина; всяко същество, достатъчно голямо, за да й навреди, сигурно щеше да й се нахвърли, преди тя да успее да реагира. А Рени дори не можеше да се подготви за възможната опасност, защото нямаше никаква представа къде всъщност се намира. В Африка? В праисторическа Азия? На някое съвсем въображаемо място? Който и да беше съумял да измисли такъв град, той би могъл да измисли и какви ли не чудовища.