Диамантен меч, дървен меч [bg]

Тави беше шашната. Акциум бе почнал да изпълнява обещанието си и наистина се зае да я учи. Вече знаеше, че силата на този човек е огромна, той можеше с лекотата на вятър, брулеш есенно листо, да натика в миша дупка кой да е от маговете на Дъгата. Въпреки това обаче заклинанията му я смайваха. Бяха направо в разрез с всичко, което бе учила преди.

- Но преобразуване в системата "вятър-кристал-огън" е недопустимо - опита се да възразява тя. - Всички трудове по чародейство забраняват такъв преход!

- Ха! И защо?

- Защото кристалът, като вечно и неизменно начало, е антагонист на променливия и непостоянен вятър...

- Глупости! Погледни отвъд догмите, момиче! Разгледай кристала не като застинала материя, а като съд, пълен със светлина. Почувствай желанието на тази светлина да се изтръгне от тесния затвор! Усети нейната променливост и непостоянност при безкрайните отражения! Осъзнай вътрешната свобода на кристала, забрави за това, че от гледна точка на краткия ти живот той е застинал!... А сега виж вятъра. Да, той е променлив, да, няма точна форма... но дали е така наистина? В тази хаотична стихия съществува предсказуем ред! Не толкова точен в детайлите, не толкова лесен за пресмятане, но го има. Я си припомни първата ми лекция за природата и възникването на един ураган. Припомни си онова, което знаеш за йерархията на въздушните духове. Кажи ми -това не ти ли напомня строгата структура на кристала? Ето това е! Направи мислена инверсия на заклинанията, тогава едно и също ще стане приложимо към различни стихии, естествено със съответните поправки към спецификата на дадена стихия... Ами огъня? Кое е характерно тук? Унищожаване, разпадане, изтичане на сила. А сега си представи огъня като рояк мънички саламандри. Виж, прекрасен е танцът им! Свържи сега тази представа със затворената в един кристал светлина... Усещаш ли?