Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
После отнесе долу, при реката, останалата част — докосна свещените води за първи път, откакто беше дошъл. Макар че гърлото му гореше от жажда вече часове, той си позволи да гребне и да пие вода чак щом изстърга ръбовете на кухината в една плоска скала. И когато мръсните води на Майка Ганг потекоха в гърлото му и замениха жаждата с друг огън, го споходи велико прозрение.
„Господарю Шива — помисли си той, — отхвърлям примките на Майя. Чакам твоята музика.“
Сега, докато за последен път се взираше в купата, агори заговори. Гласът му, нечут от месеци, беше сух и слаб, но той говореше единствено на себе си.
— До ушите на господаря Шива стигнало, че в гората Тарагам живеят десет хиляди жреци еретици. Еретиците учели, че вселената е вечна, че душите нямат господар и че само свършването на работата е достатъчно за спасението. Шива решим да отиде сред тях и да ги научи, че грешат.
Той рекъл на Вишну Пазителя:
— Ела и ме придружи. Аз ще се скрия зад образа на йогин скиталец, а ти се престори на прекрасната съпруга на йогина и ще изобличим тези риши еретици.
И така двамата с Вишну се скрили под маски и тръгнали сред жреците в гората Тарагам.
Всички съпруги на жреците се изпълнили с болезнен копнеж по могъщия новодошъл йогин, а самите риши, всичките до един, се изпълнили с копнеж по жената на йогина. Всичко се объркало и сред жреците се възцарил голям смут. Най-накрая решили да прокълнат йогина и жена му, но нито една клетва не ги хванала.
И така, — жреците подготвили жертвен огън и с него призовали ужасен тигър, който се втурнал към Шива. Но Шива само се усмихнал нежно, после дръпнал кожата на тигъра с малкото си пръстче и я увил около себе си като шал.
Побеснелите риши призовали ужасна змия, огромна и отровна, но Шива пак се усмихнал, грабнал я и я провесил на врата си като гирлянда. Жреците не повярвали на очите си.
Най-накрая жреците докарали отвратително черно джудже с тояга, която можела да помита планини, но Шива само се разсмял, стъпил на гърба на джуджето и затанцувал. Танцът на Шива е източникът на вечното движение във вселената и тази гледка, както и великолепието на разтворилото се небе, изпълнила сърцата на жреците еретици със страхопочитание и ужас. Те се проснали на земята пред него, молейки за милост. Той им изтанцувал петте си танца — създаване, запазване, унищожаване, въплъщаване и освобождаване — и щом видели танца на Шива, жреците се освободили от илюзията, станали предани нему, а грешките навеки били изгорени в душите им.
И така, щом Първопричината — понякога наричана „Ужасът“ и „Унищожителят“ — танцува в мрака, той съдържа в себе си едновременно и живота, и смъртта на всичко. Ето затова слугите му живеят по местата за кремиране, където азът и неговите мисли и дела изгарят и не остава нищо освен самия танцьор.
Когато млъкна, той наведе глава и затвори очи. След миг пусна купата на пясъка, после вдигна тежък камък и строши купата на парчета.
Слънцето се беше скрило и бе оставило след себе си само кървава лента от светлина, разстлана върху хоризонта отвъд града. Агори се изправи и тръгна през пепелта и дима към онова място сред тръстиките, където беше оставил куфарчето си преди двайсет и четири месеца, защитено от найлонова торба и завряно сред купчина камъни. Извади го от торбата, допря палец до ключалката и го отвори. За сетивата, привикнали вече само към миризмата на крематориум, миризмата, която се надигна от куфарчето, беше ухание на друг живот — на живот, който изглежда невъзможно по-различен. За миг остави загрубелите си пръсти да се насладят на почти невероятната мекота на одеждите, които го бяха чакали там през цялото това време, и се зачуди, че някога е носил подобни неща, без изобщо да се замисли. След това вдигна копринения вързоп и извади изпод него комуникатор в скъп кожен калъф. Отвори капака и прокара пръст по екрана. Той грейна и оживя — суперклипът му още беше зареден. Махна капачето на невроканюлата си и я обтри със спирт от джоба на куфарчето — имаше неща, за които дори и свещената вода на Майка Ганг не беше съвсем подходяща, — после освободи една фибервръзка отстрани на комуникатора и го включи.
След десет минути Нанди Парадиваш изключи фибервръзката и се изправи. Както и предчувстваше, съобщението го чакаше. Беше време да се действа.