По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Вече разговарях с Али по този въпрос. Неговото правителство желае да охладим ентусиазма си.
— Грешна политика — отбеляза Джексън.
— Напълно съм съгласен с теб — кимна президентът. — Изглежда, ще ни се отвори доста работа в района на Залива.
— А какво е състоянието на саудитската армия? — неочаквано се намеси Андреа Прайс.
— Не е така добро, както бихме желали. След войната в Персийския залив те се заеха да усилят националната си гвардия и започнаха да купуват оръжие със същия замах, с който дотогава купуваха мерцедеси, но армията им не струва. Ако новата Обединена ислямска република реши да обърне танковите си дивизии на юг, Саудитска Арабия ще претърпи жестоко поражение.
— Как можем да предотвратим това? — попита Райън.
— За начало нека изпратим там наши военни специалисти и да поканим техни офицери в Националния тренировъчен център. Вече разговарях с Дигс. Можем да повишим боеготовността на армията им… но няма да можем да повлияем на политиците им.
— До утре, Джеф — каза Андреа Прайс, докато се качваха в колите си в гаража.
„Писна ми вече от тия дежурства — помисли си Ареф Раман. — Само чакаш и се озърташ, нищо не става… ала винаги трябва да си нащрек.“
Уфф… Защо ли се оплакваше? Явно така му беше писано. Изкара колата от гаража и зави на изток. Улиците бяха пусти и той натисна педала за газта. Когато се прибра, видя, че лампата на телефонния секретар мига — очакваше го някакво съобщение.
— Господин Слоун — чу се, щом Ареф натисна копчето. — Говори господин Алахад. Пристигна килимът, който ни бяхте поръчали. Може да си го получите още утре сутринта.
37.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТОВАРА
Америка още спеше, когато самолетите с пратениците се приземиха в Амстердам, Лондон, Виена и Париж. Вече не пътуваха повече от двама в един и същи самолет.
Първият пратеник пристигна на международното летище „Шипхол“ в Амстердам и се прехвърли в Боинг-747 на сингапурските авиолинии, за да поеме по трансатлантическия рейс. Времетраенето на полета беше осем часа. Пратеникът пътуваше в първа класа, в удобно кресло, което през целия полет остана със силно изтеглена назад облегалка. В следващия пункт от маршрута си иранският „търговец“ трябваше да пристигне в три часа след полунощ, затова предпочете да поспи.
Другите самолети отнасяха пратениците до десетте най-важни градове в САЩ — Бостън, Филаделфия, Вашингтон, Атланта, Орландо, Далас, Чикаго, Сан Франциско, Маями и Лос Анджелис. Всеки от тях пътуваше към някакво търговско изложение, конференция или симпозиум. В още десет първостепенни градове — Балтимор, Питсбърг, Сейнт Луис, Нашвил, Атлантик Сити, Лас Вегас, Сиатъл, Финикс, Хюстън и Ню Орлиънс, се очакваха подобни срещи на производители и търговци на едро. Полетите до тях щяха да бъдат по-кратки, а в два от случаите се предвиждаше пратениците да стигнат до съответния град с автомобил под наем от най-близкото летище.
В Техеран наближаваше пладне. Киноартиста наблюдаваше тренировката на мъжете от поверената му група. Целта на занятието бе най-вече да им се вдъхне самочувствие и кураж, защото от тези пратеници съвсем не се искаше да размахват пистолети в чакалните на летищата на Европа и Америка. Пък и всеки от тях умееше да стреля, защото бе преминал курсовете за терористи в долината Бекаа, а в Америка нямаше да използват нито автомати „Калашников“, нито пластични експлозиви. Но никой не можеше да им гарантира стопроцентово, че няма да настъпи мигът, в който ще се наложи да прибягнат до помощта на оръжието. Тъкмо затова курсантите тренираха старателно.
Разбира се, не можеше да се имитират всички ситуации, с които бе възможно да се сблъскат, но поне за автомобилите бяха длъжни да имат отлични познания — прекарваха по цели часове в изучаването на различните модели и марки коли. Операцията трябваше да се проведе късно следобед, когато родителите ще започнат да пристигат, за да вземат децата си, когато телохранителите ще бъдат уморени от дългата смяна. Киноартиста разполагаше с описанията на няколко от колите, редовно посещаващи зоната, както и на марките автомобили, които най-често могат да се вземат под наем. Противниците нямаше да им отстъпват нито по опит, нито по степен на тренираност, но пък нали не бяха супермени? А и сред охраната имаше доста жени — въпреки преклонението си пред безспорните постижения на Запада, Киноартиста не можеше да приеме на сериозно жени в ролята на бодигардове, независимо дали са въоръжени, или не. Ала най-силното оръжие на неговия екип си оставаше фанатичната страст към победа на всяка цена. И какво имаха насреща си? Детска градина с двайсетина малчугани, няколко възпитателки и евентуално десетина родители, чиято съпротива лесно щяха да преодолеят. Именно затова началната фаза на операцията бе най-лесната част от плана. По-трудното беше измъкването от зоната… ако преди това не бъдеха избити до крак. Наложи му се да обясни на всички от екипа, че планът предвижда да се измъкнат, при това без да дадат нито една жертва. Но всъщност дори и това нямаше значение и всички дълбоко в сърцата си го усещаха.