![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Земята, през която се точеше ивицата павиран с камъни път, по който топуркаха копитата на конете, можеше да се превърне в морско дъно...
Фесис тръсна глава, за да се избави от кошмарните видения.
Наоколо трополяха войнишки ботуши и скърцаха колелетата на тежките обсадни машини.
"Светла им памет на предишните владетели на Мелиин -строили са хубави пътища..."
Главната кула на Орден Кутул представляваше всъщност цяла крепост. Отстрани минаваше река, по която обикновено плуваха шлепове на търговци. Те задължително спираха за проверка на дървеното пристанище, над което се развяваше знамето на Лилавия орден - платнище с цвета на Кутул, украсено със златен змей. От реката около комплекса постройки беше прокопан ров. Самата кула стърчеше близо до него - шестоъгълна, зидана с бял камък.
Три високи пилона на върха й сякаш подпираха небето.
Охраната на тази твърдина бе поверена не само на обичайните защитни заклинания, но и на малка армия стражници, набирани от околните села - обикновено роднини на послушниците и слугите на ордена.
Челната атака срещу щаб-квартирата на Лилавия орден вещаеше кървава баня за нападащите.
Само че никакви загуби нямаше да спрат Императора. Вече нищо не можеше да го спре.
Легионите вървяха бързо и весело. Покрай всеки голям път в Империята открай време се изграждаха военни застави - за стануване на минаващи войски, с пълни продоволствени складове. Императорът заповяда да не се пести нищо. Легионерите получаваха топла и вкусна чорба, ковчезниците сновяха от манипула на манипула, за да връчват заплатите - не войниците да се редят на опашки пред съответните палатки.
Легионерите се чувстваха повече от доволни. Какво повече им трябваше! Може би някоя кръшна и дашна мома...
Такива се намираха - по селата. Владетелят плащаше от личната си хазна на всяка жена, съгласила се да дари с ласка някой от войниците му, отиващи вероятно на смърт. Разбира се, това се отнасяше само до редовната армия.
Към дългата повече от миля колона се присъединяваха доброволци и дружини на дребни васали от благородното съсловие на Империята. Бароните, последвали своя господар обаче бяха малко. Не благоволиха да се появят и йерарсите от църквата на Спасителя.
Фесис се опасяваше, че това значи само едно - лордовете на държавата бързат да се споразумеят с Дъгата. Дъгата пък не се опитваше да се споразумее с Императора.
Значеше ли това, че маговете ще се скрият зад гърбовете на останалите лоялни към тях обикновени простосмъртни, пък били те и от благородно потекло? Че легионите в един момент ще се сблъскат с човешка армия?
Значеше, и още как. Бе ясно като бял ден. Въпрос на време бе... а засега пред крепостта на Кутул можеше да се срещнат с орда магически чудовища. Ордените непрекъснато развъждаха и отглеждаха все по-ужасяващи породи...
Привечер към свитата на Императора се добра вестоносец.
Беше монах от войнстващото братство на личната гвардия на Мелиинския архиепископ, Фесис с неприязън го разгледа, докато се приближаваше. Червено-бяло расо, препасано с парче въже - въжето бе вплетена невероятно здрава стоманена верижка, тайната за изковаването на която се пазеше от векове - мрачно лице, горящи очи на фанатик. Яздеше чистокръвен жребец - очевидно в конюшните на архиепископа имаше хора, които много добре си вършеха работата.
Младежът бързо предупреди командира на Волните за скритото оръжие на монаха, което според слуховете чупело като стъкло и най-твърдите доспехи, и вестоносецът тутакси бе взет на прицел от стрелците, а Волните измъкнаха мечовете си от ножниците.
Императорът насочи към пратеника пръстена си с черния камък.
- Какво искаш, божи човече - попита той.
- Послание. - От ръкава на монаха се появи дървена кутия със свитък. - Наредено ми е да чакам отговор.
Императорът смръщено погледна вестоносеца, който бе пропуснал титлите на повелителя, но онзи даже не мигна. Императорът стисна зъби. След няколко секунди сухо рече:
- Втори легат Фесис, вземи писмото. А ти почакай, божи човече, но се отдалечи, за да не ядосваш моите телохранители. Те са ревниви хора, не обичат въшни лица да стоят толкова близко.
Монахът кимна нервно и поизостана, след като връчи кутията на Фесис.
Младият недоучил маг внимателно провери кутията. Нямаше и помен от заклинания, нито от коварни механизми, които биха изстреляли омокрена в змийска или друга отрова игла.