Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

На отсрещния бряг на дългото езеро една от могилите се раздвижи. Той се вгледа в нея и видя, че изобщо не е от пръст, а е жива, някакъв космат и тромав звяр с опашка вместо нос и бивни, по-големи от тези на най-големия глиган. А съществото, което го яздеше, също беше огромно, и нещо във формата му не беше както трябва, много дебели бяха краката и бедрата му, за да е човек.

А след това внезапен студен лъх накара козината му да настръхне и въздухът затрепера от плясъка на криле. Когато вдигна очи нагоре, към ледено белите планински висини, от небето се спусна сянка. Пронизителен писък разцепи въздуха и той видя как се разгънаха синьо-сивите краища на криле и скриха слънцето, и…

— Дух! — извика Джон, сепна се и изправи гръб. Все още усещаше ноктите, болката. — Дух, при мен!

Но вместо Дух се появи Ибин, хвана го и го разтърси.

— Тихо! Да доведеш диваците ли искаш? Какво ти стана бе, момче?

— Сън — изломоти Джон. — Бях Дух, бях на ръба на планината и гледах една замръзнала река, и нещо ме нападна. Птица… орел, мисля…

Скуайър Долбридж се усмихна.

— А в моите сънища има само хубави жени. Защо не сънувам по-често…

Корин дойде и застана при него.

— Замръзнала река, казваш?

— Млечна вода изтича от едно голямо езеро в подножието на ледник — подхвърли Каменната змия.

— Имаше едно дърво с лицето на брат ми. Диваците… бяха хиляди, повече, отколкото мислех, че съществуват. И великани, яхнали мамути.

По наклона на светлината Джон прецени, че е спал четири или пет часа. Главата го болеше, тилът му, където се бяха забили ноктите, също. „Но това беше насън.“

— Разкажи ми всичко, което можеш да си спомниш, отначало докрай.

Джон се обърка.

— Беше само сън.

— Вълчи сън — каза Полуръката. — Крастър разправяше на лорд-командира, че диваците се събират при извора на Млечна вода. Може би това си сънувал. А може и да си видял какво ни чака. Разкажи ми.

Чувстваше се почти глупак да разказва такива нелепици на Корин и другите щурмоваци, но направи каквото му заповядаха. Но никой от черните братя не му се присмя. Когато свърши, дори Долбридж беше престанал да се усмихва.

— Превръщенец? — каза мрачно Ибин и погледна Полуръката. „Орела ли има предвид? — зачуди се Джон. — Или мен?“ Превръщенци и зверочовеци се срещаха само в приказките на баба Нан, не и в света, в който бе преживял целия си живот. Но тук, в тази странна гола пустош от скали и лед, не беше трудно да го повярва.

— Студените ветрове се надигат. Мормон се боеше от това. Бенджен Старк също го чувстваше. Мъртъвци възкръсват и дървета отново връщат очите си. Какво да си говорим за зверочовеци и великани?

— Означава ли това, че и моите сънища са истина? — попита Долбридж. — Лорд Сняг да си запази мамутите за себе си, аз си искам жените.

— От момче служа в Стража и имам повече обходи от всички — рече Ибин. — Виждал съм кости на великани и съм чувал какви ли не страхотии, но нищо повече. Искам да ги видя с очите си.

— Внимавай те да не те видят, Ибин — каза Каменната змия.