Диамантен меч, дървен меч [bg]

Младежът вече се беше убедил, че думите и делата на суровия юноша с мраморно лице и василиск на гърдите не се разминават и на косъм.

- Същото се отнася и за другите барони, които си тръгнаха от лагера - додаде повелителят. - Не ме притесняват изобщо.

- Повелителю, легатите и повечето офицери са издънки от благородните родове...

- Но не и обикновените легионери. Имам достатъчно ветерани, за които значките на центурион и легат просто плачат с глас. Не повишавам старите кучета само защото нямам достатъчно свободни места за командири. Но ако стане това, за което се мъчиш да ме предупреждаваш, вакантни длъжности ще се появят в изобилие.

- Маговете вече са дошли на себе си. Ще ударят.

- Нека.

- На картата може да се появи едно ново море. Или пустиня.

На мястото, откъдето сега минаваме.

- И?

Фесис премига. Императорът мрачно се усмихна.

- Моите легиони умеят да се бият, съветнико. Знаят разпръснат и плътен строй. Насън ще се подредят във фаланга и без да се пробудят, ще пробягат така цяла левга. Обучени са и на дуелни схватки. Ще се сражават и под заслепяващо слънце, и в пълен мрак - тренирали са бой със завързани очи. Войниците ми могат всичко - да спрат конница и да пробият крепостна стена. За разлика от нехората, които обикновено са майстори само в една област на военното дело. Джуджетата са ненадминати в сражение под строй. Дану се несравними стрелци, всеки един техен би струвал колкото половин кохорта арбалетчици. По-добри конници от елфите няма. Кой да е орк е по-як от най-силните ми юнаци.

Сред нас, хората, берсерките са рядкост - сред троловете всеки втори е такъв. Човешка армия ще загуби една горска война, човешка крепост ще падне под натиска на джуджетата, а полевите укрепления от трапове и побити набързо колове, изградени от коболдите, биха станали непреодолима преграда и за сто легиона. Гоблините биха ни пребили с камъни от прашките си, ако дръзнем да настъпваме по планинските проходи. Ние отстъпваме на всички. Но! Ние можем да подмамим Дану да напуснат горите, ние можем да накараме джуджетата да нарушат строя, ние ще принудим елфите да приемат бой в блата, а окопните крепости на коболдите ще заобиколим. Срещу гоблините ще настъпваме в мъгла, с орките ще се сразим след една стомна силно вино на калпак. И ще победим.

Защото вече сме побеждавали през всичките войни, които са бушували в Северния свят.

- Волните - неволно напомни Фесис.

- С тях не ни се случи да се бием. Те са почти като нас. Навярно заради това станаха наши съюзници - убедено заяви Императорът. - Или поне не заемаха страната на противника.

- Но маговете... са хора.

- С хора умея да се бия най-добре. ...

Фесис млъкна.

Мислеше си, че с четирите налични легиона Императорът наистина има шанс... против една кула. Стига... стига ордените да не бяха поискали помощ от...

Фесис се смрази... Командор Арбел говореше за Игнациус съвсем приятелски!

Ами ако Дъгата е поискала - и получила! - помощ от Долината?! Бялата ръкавица на Императора - дали ще спре една Клара Хюмел?