![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Кралицата помълча, после продължи:
— Боя се, че Джофри няма да прояви към теб подобна всеотдайност. Можеш да благодариш на сестра си за това, ако още е жива. Той така и не можа да забрави онзи ден при Тризъбеца, когато го видя как сестра ти го посрами, и в замяна посрамва теб. Но ти си по-силна, отколкото изглеждаш. Смятам, че ще преживееш малко унижения. Аз ги преживях. Краля си никога няма да можеш да обикнеш, но ще обичаш децата му.
— Аз обичам Негова милост с цялото си сърце — каза Санса.
Кралицата въздъхна.
— По-добре гледай да научиш някои нови лъжи, и то по-бързо. Гарантирам ти, че на лорд Станис тази няма да му хареса.
— Новият Върховен септон каза, че боговете никога няма да позволят лорд Станис да победи, защото Джофри е законният крал.
По лицето на кралицата пробяга нещо като усмивка.
— Законният син и наследник на Робърт. Макар че Джоф се разреваваше, когато Робърт го вдигнеше. Това не се харесваше на Негова милост. Виж, копелетата му винаги му гугукаха щастливо и смучеха пръста му, когато го вкараше в копелдашките им усти. Робърт искаше смях и възторг, винаги, и затова си ги намираше сред своите приятели и курви. Брат ми Тирион е болен от същото. Ти искаш ли да те обичат, Санса?
— Всеки иска да го обичат.
— Разбирам, че разцъфтяването ти не те е направило по-умна — каза Церсей. — Санса, позволи ми да споделя с теб една малка женска мъдрост в този изключителен за теб ден. Любовта е отрова. Сладка отрова, да, но въпреки това ще те убие.
ДЖОН
В Писклив проход беше тъмно. Огромните каменни стени на планината скриваха слънцето през по-голямата част от деня и затова яздеха в сянка, а дъхът на хора и коне излизаше на бяла пара в мразовития въздух. Ледени пръсти вода се спускаха от снежните преспи горе и се стичаха в малки замръзнали локви, които се пукаха и чупеха под копитата на конете. Зърваха понякога плевел, пробил в някоя скална цепнатина, или петно лишеи, но трева нямаше, а вече бяха и над горите.
Пътеката беше колкото стръмна, толкова и тясна, въртеше се неспирно нагоре и нагоре. Там, където проходът ставаше толкова тесен, че можеха да продължат само в нишка по един, ги повеждаше скуайър Долбридж, който оглеждаше височините, стиснал в ръка дългия си лък. Знаеше се, че той има най-острото зрение в Нощен страж.
Дух крачеше неспокойно до Джон. От време на време спираше и се обръщаше с щръкнали уши, сякаш чуваше нещо зад тях. Джон не мислеше, че скалните котки ще нападнат живи мъже, освен ако не умират от глад, но за всеки случай подръпваше Дълъг нокът в ножницата, за да е готов да излезе по-леко.
Изваяна от вятъра арка от сив камък бележеше най-високата точка на прохода. Тук пътят се уширяваше и започваше дългото спускане към долината на Млечна вода. Корин обяви, че тук ще отдъхнат, докато сенките се издължат.
— Сенките са приятели на мъжете в черно — каза той.
Джон разбра, че това е умно. Щеше да е приятно да пояздят на светло известно време, да оставят яркото планинско слънце да се просмуче през наметалата им и да прогони мраза от костите им, ала не смееха. Там, където имаше трима наблюдатели, можеше да има и още, чакащи да подадат сигнала за тревога.
Каменната змия се загърна в дрипавото си козиняво наметало и заспа почти веднага. Джон раздели дела си осолено говеждо с Дух, докато Ибин и Долбридж нахраниха конете. Корин Полуръката седна, опрял гръб на една скала, и започна да точи дългия си меч с дълги, отмерени плъзгания на бруса. Джон погледа малко стария щурмовак, после събра кураж и отиде при него.
— Милорд — каза той. — Вие така и не ме попитахте как мина. С момичето.
— Аз не съм лорд, Джон Сняг. — Корин бавно плъзгаше мекия камък по стоманата с двупръстата си ръка.
— Тя ми каза, че Манс ще ме вземе, ако избягам с нея.
— Казала ти е истината.
— Твърдеше дори, че сме роднини. Разказа ми една история…
— За Биел Барда и розата на Зимен хребет. Каменната змия ми каза. Между другото тази песен я знам. Манс я пееше едно време, когато се върнеше от обход. Влечеше го него дивашката музика. Да, и жените им също много го привличаха.
— Вие сте го познавали?
— Всички го познавахме — отвърна му Корин с тъга.
„Били са не само братя, но и приятели — осъзна Джон, — а сега са заклети врагове.“