Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Кажи на Хан да направи всичко, за да ги задържи откъм тила ни.
Колкото и млад да беше — впрочем младежът бе приблизително на възрастта на Ранд, — Сейрин вдигна вежда изненадан. Естествено. Хан не можеше да направи нещо друго и Сейрин го знаеше. Той изчака достатъчно, за да се увери, че Ранд няма да заръча още нещо, след което се затича обратно надолу по хълма, също така бързо, както бе дошъл. Несъмнено се надяваше да се върне навреме и да не пропусне много от битката. Впрочем тя сигурно вече беше започнала, там, на изток.
— Някой да ми доведе Джейде-ен — каза Ранд веднага щом Сейрин се затича. Ако се опиташе да стигне пеш чак дотам, наистина щеше да се наложи двете жени да го придържат. Колкото и да не си приличаха двете, подозрителните им погледи бяха като на близначки. Тези техни гримаси сигурно бяха едно от нещата, които всяко момиче научава от майка си. — Няма да гоня Самаил. — Още не. — Но трябва да се приближа до града. — Той кимна към срутената кула; единственото, което можеше да направи, както го бяха разпънали. Майстор Товийр можеше и да спаси лещите от далекогледните тръби, но от кулата не бяха останали и три здрави греди. Край на наблюденията от високо за днес.
Егвийн явно се поколеба, но Авиенда помоли една от младите Деви да отиде при гай-шайн. Поръча й да доведат и Мъгла — нещо, което той не беше предвидил. Егвийн започна да изтупва прахоляка от дрехите си и да мърмори под нос, а Авиенда си намери отнякъде костен гребен и забрадка. Много скоро двете вече изглеждаха доста по-спретнати от него. Умората все още личеше по лицата им, но стига да можеха да преливат, щяха да са от полза.
Това го сепна. Нима вече бе започнал да мисли за всички само според това колко полезни ще са му? Трябваше да може някак да ги предпази с почти толкова малко риск, колкото на върха на кулата. Не че кулата се бе оказала толкова безопасна, както се получи, но този път трябваше да уреди нещата по-добре.
— Ще отида до града — каза той на Сюлин, чиято глава бе превързана. — Искам да видя какво става там и да направя каквото мога. Всички ранени да останат тук с достатъчно жени, които да се погрижат за тях и да ги защитят, ако се наложи. Осигурете здрава защита, Сюлин. Слаба отплата ще бъде за честта, с която ме удостоиха Девите, ако позволя ранените им да бъдат изклани. — Това трябваше да задържи повечето от тях настрана от битката. Той самият също щеше да остане по-настрана, за да опази и тези, които тръгнат с него. — Искам да останеш тук и…
— Аз не съм от ранените — отвърна тя ледено и той се поколеба, но после бавно кимна.
— Добре. — Не се съмняваше, че раната й е сериозна, но пък знаеше, че ще упорства. А и ако останеше, щяха да му залепят някоя като Инайла да предвожда охраната му, а да се отнасят с него като с родно братче беше почти толкова дразнещо, колкото и да се държат като със син. — Но разчитам на теб да се погрижиш никоя, която е ранена, да не тръгва с мен, Сюлин. Ще трябва да се придвижа бързо. Не мога да си позволя да взема някоя, която ще ме бави и която ще се наложи да оставя по пътя.
Тя кимна толкова бързо, че той беше уверен, че ще задължи всяка Дева, получила макар и драскотина, да остане. Освен самата тя, разбира се. Този път не изпита вина, че използва някого. Девите бяха избрали да носят копието, но също така сами бяха избрали да го следват. Може би „следват“ не беше най-точната дума предвид някои от нещата, които вършеха, но това според него не променяше нищо. Той сам никога нямаше и не можеше да заповяда на една жена да тръгне на гибел, и толкова. Всъщност беше очаквал да се надигнат протести. Изпита само благодарност, че такива нямаше. „Изглежда, съм станал по-хитър, отколкото си мисля.“
Пристигнаха двама гай-шайн в бели роби, повели Джейде-ен и Мъгла, а зад тях следваха множество други — носеха превръзки, мехлеми и мехове с вода. Водеше ги Сорилея заедно с още десетина Мъдри.