Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Мат извърна Пипе в обратна посока и колоната се изниза покрай него. Крачеха равномерно и с бърз поглед през рамо той се увери, че конете на тайренците също са престанали да бързат.
Той подкара Пипе малко по-бързо, но не и прекалено бързо. Струваше му се, че усеща погледите на айилците в гърба си, че усеща как се чудят какво ли е казал, а също накъде ли тръгва сега и защо. „Аз съм само един куриер, донесъл съобщение, и сега се връщам. Нищо особено.“ Много се надяваше, че точно това ще си помислят айилците, но отпусна рамене едва когато се увери, че вече не могат да го виждат.
Кайриенските конници продължаваха да чакат там, където ги беше оставил. И все още държаха фланговите си патрули. Повечето бяха облечени в обикновени ризници и дори тук-там да се мяркаха позлатени и посребрени, те бяха толкова очукани, все едно някой ковач ги беше млатил в изблик на пиянско изстъпление. Пред някои от конете им дори крантата на Дерид можеше да мине за бойния кон на Лан. Дали им беше по силите да направят това, което трябваше? Но лицата, които се извърнаха към него, бяха решителни, а погледите им — още повече.
Сега вече беше скрит добре от айилците и можеше просто да си продължи. Е, след като поне кажеше и на тази тумба какво да прави. Другите вече бе изпратил в айилската клопка — не можеше просто така да изостави тези.
Талманес от дома Деловайнд, чийто цон бе три жълти звезди на синьо поле, а пряпорецът му — черна лисица, се оказа още по-нисък и от Дерид и беше най-много с три години по-голям от Мат, но предвождаше тези кайриенци, въпреки че сред тях се срещаха и много по-стари мъже. Очите му бяха почти толкова невъзмутими като на Дерид и приличаше на здраво натегната пружина. Бронята и мечът му бяха съвсем прости. Той се представи на Мат по име и заслуша мълчаливо, докато Мат му излагаше плана си и чертаеше по земята с върха на черното си копие.
Останалите кайриенски лордове, събрани около тях на конете си, наблюдаваха мълчаливо, но никой толкова напрегнато, колкото Талманес. Талманес огледа начертаната карта, изгледа Мат от ботушите до шапката, изгледа и дори копието му с присвити очи.
— Е? — излая Мат. — Не ме интересува дали приемаш или се отказваш, но приятелите ви ще загинат от копията на айилците, и то много скоро.
— Тайренците не са ми приятели. Виж, Дерид е… полезен. Но не ми е приятел. — Това предизвика сух смях сред останалите лордове. — Ще поведа едната половина, ако ти поведеш другата.
Талманес издърпа едната си обшита със стомана ръкавица и му подаде десницата си. Мат само я изгледа облещено. Да поведе? Той? „Аз съм комарджия, е не воин. Аз съм женкар.“ Спомени за отдавнашни битки се завихриха в главата му, но той ги потисна. Нищо друго не биваше да прави, освен да си продължи по пътя. Но тогава Талманес сигурно щеше да изостави Естеан, Дерид и другите да се изпекат. На шиша, на който сам Мат ги бе нанизал. И сам се изненада. Когато сграбчи ръката на Талманес и каза:
— Гледай да си там навреме.
Вместо отговор Талманес бързо започна да подвиква имена. Лордове и лордчета се наредиха зад Мат, всеки последван от своя знаменосец и от десетина бойци, докато не се събраха почти четиристотин кайриенци. След което Талманес нямаше какво повече да каже — той просто подкара останалата с него половина в тръс на запад, вдигайки облак прах.
— Дръжте се плътно един до друг — каза Мат на своята половина. — Нападаме когато аз дам знак, побягваме, когато аз кажа, и не вдигайте шум, освен когато потрябва.
Как всъщност се беше набутал в това? Всичко бе започнало толкова просто. Просто ги предупреждаваш и се махаш. Всяка стъпка след това изглеждаше толкова малка, и толкова необходима. А сега беше затънал до кръста в калта и не му оставаше никакъв избор, освен да продължи да затъва. Надяваше се, че поне Талманес си разбира от работата. Мъжът дори не беше го попитал кой е.
Пред тях закънтя шумът на битка. Чуваха се викове и крясъци. Беше се започнало.
Мат вдигна копието си и го развъртя надясно и наляво. Почти се изненада, когато кайриенците се престроиха в редица от двете му страни, с лица нагоре към склона. Жестът бе инстинктивен, от друго време и друго място, но пък тези мъже бяха виждали битка. Той бавно подкара Пипе през редките дървета и бойците тръгнаха редом с него. Чуваше се само тихото дрънчене на сбруите.
Щом стигна билото изпита облекчение, че Талманес и хората му вече са на отсрещния хълм. И веднага след това му се дощя да изругае.