Престолът от драконова кост

Принцът запази самообладание.

— Трябва да я открием, защото е съдбовно важна… а е и моята единствена племенница. Ами ако аз умра, Исгримнур? Ако задържим Елиас, пробием обсадата, но ме улучи някоя стрела или падна от крепостната стена? След кого ще тръгнат хората — не само бароните и военачалниците, а обикновените хора, които се струпаха зад стените ми, за да намерят закрила? И без това ще е трудно да бъде победен Елиас под мое предводителство… но ако умра?

Исгримнур не откъсваше очи от пода.

— Лут. И Леобардис.

Джосуа тръсна енергично глава.

— Крал Лут е ранен, може би умира. Леобардис е херцог на Набан — някои хора не са забравили за войната с Еркинланд. Самият Санселан е напомняне за времето, когато Набан властваше над всички. Дори ти, добродетелен и високоуважаван мъж, не би могъл да събереш войска, която да тръгне срещу Елиас. Та той е син на Престър Джон! Сам той го възкачи на Престола от драконова кост. Въпреки всичките му порочни деяния, единствено човек от семейството би могъл да го свали от трона… знаеш го!

Отговорът на Исгримнур беше дълго мълчание.

— Но защо аз? — попита накрая той.

— Защото Мириамел не би се върнала с никого другиго. Деорнот? Той е храбър и предан като ловен сокол, но ще му се наложи да домъкне принцесата в Наглимунд в чувал. Освен мен само на теб не би оказала съпротива, а тя трябва да се върне по собствено желание, защото ще е гибелно, ако то открият. Елиас може скоро да разбере, че я няма, и тогава ще подпали целия Юг, за да я открие.

Джосуа отиде до писалището и разсеяно разбърка листовете по него.

— Обмисли всичко внимателно, Исгримнур. Забрави, че става дума за теб. Кой друг е пътувал толкова много и има толкова много приятели в невероятни места? Кой друг, ако ми простиш, по-добре познава тъмните пътечки в Ансис Пелипе и Набан?

Исгримнур се усмихна криво.

— Все пак не виждам никакъв смисъл, Джосуа. Как да оставя хората си, когато Елиас идва срещу нас? И как да запазя всичко в тайна, след като всички ме познават?

— Колкото до първото, именно затова възприемам завръщането на Изорн като Божия поличба. И двамата знаем, че на Айнскалдир му липсва самообладание да командва. Изорн може. Така или иначе, той заслужава да му се даде възможност да стори нещо добро. Разгромът на Елвритшала смачка младежката му гордост.

— Тъкмо смачканата гордост прави от момчето мъж — изръмжа херцогът. — Продължавай.

— Що се отнася до второто, да, всички те познават, но от двайсет години рядко си ходил на юг от Еркинланд. А и за всеки случай ще те гримираме.

— Ще ме гримирате ли?

Исгримнур заопипва смутено сплетената си брада. Джосуа отиде до вратата и извика нещо. Сърцето на херцога се сви. Изпитваше ужас от битката, не толкова заради себе си, колкото заради хората си, заради съпругата си… а сега и синът му беше тук, натоварвайки го с още едно бреме. Но да ги остави, дори и втурвайки се към една опасност, не по-малка от онази, която оставяше зад себе си… му се струваше непоносимо малодушие и предателство.