Престолът от драконова кост

Бенигарис каза нещо на спътника си; Аспитис Превес се разсмя и се отдалечи в галоп. Бенигарис продължи да се спуска към баща си и по-малкия си брат под акомпанимента на скърцащия под конските копита чакъл.

— Това е граф Аспитис, нали? — попита Леобардис, опитвайки се да скрие огорчението си. — Да не би династията Преван да ни е станала враг, та не смее да се приближи и да приветства своя херцог?

Бенигарис се наведе и потупа коня си по шията. Леобардис не можа да види дали го наблюдава изпод рунтавите си вежди.

— Казах на Аспитис, че имаме личен разговор, татко. Щеше да дойде, но го отпратих. Тръгна си от уважение към теб.

Обърна се към Варелан, който сякаш плуваше в ярките бронирани доспехи, и му кимна небрежно.

Херцогът изпита усещането, че го надиграват, и смени темата.

— Какво те накара да отидеш до града, сине?

— Да чуя новините, татко. Реших, че Аспитис, който е бил вече тук, ще ми помогне да науча полезни неща.

— Доста време не си бил тук. — Леобардис безуспешно се опитваше да се разгневи. — И какво научи, Бенигарис — ако въобще си научил нещо?

— Нищо по-различно от онова, което вече чухме от моряците. Лут е ранен и се е оттеглил в планините. Скали контролира Хернисадарк, но не разполага с войски да продължи да напредва, докато не бъдат покорени хернистирците в Грианспог. Тъй че засега крайбрежието е свободно, както и областите отсам Ач Самрат — Над Мулах, Кюимн и цялото крайбрежие до Инискрих.

Леобардис разтри очи и примижа срещу бляскавата слънчева пътека върху вълните.

— Вероятно бихме свършили най-добра работа на принц Джосуа, ако пробием тази близка обсада. Ако извадим две хиляди души в гърба на Скали Остроносия, ще успеем да освободим войските на Лут — каквото е останало от тях — и да оголим гърба на Елиас при обсадата му на Наглимунд.

Той обмисли този план и го хареса. По подобен начин би постъпил брат му Камарис: светкавичен, мощен удар, като изплющяване на камшик. Камарис винаги се втурваше в битката директно и без колебания, като стоварващ се чук.

Бенигарис поклати глава с нескрита тревога.

— О, не, татко! Не! Ако постъпим така, Скали просто ще се изсипе в Сиркоил или също ще се оттегли в планините Грианспог. Така тъкмо ние ще се окажем в капан. През това време Елиас ще се справи с Наглимунд и ще се обърне срещу нас. Ще се окажем притиснати като в лешникотрошачка между Върховния крал и Гарвана.

Той тръсна глава, сякаш уплашен от подобна възможност.

— Имаш право, Бенигарис… макар да ми се струва, че доскоро мислеше по различен начин.

— Преди да решиш да изведеш войската на бойното поле, милорд.

Бенигарис вдигна шлема си, завъртя го в ръцете си и го закачи на лъка на седлото.