![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Абе защо не вземеш най-после ясно да ми обясниш какъв е тоя Път! - не издържа Клара. - Що за чудо и приказ е? Хайде, щом вече преговаряме - обясни ми! Щом е толкова важен, кажете си го, пък тогава, сигурна съм, Съветът няма да се двоуми дълго и ще напуснем Долината, ако трябва и в найдълбокия пъкъл ще се заврем! Ако наистина е толкова важен тоя ваш Път - защо ще ви пречим!
- Път, Клара. Пътека. Друм. Какви други думи искаш?
- Откъде и накъде? - настояваше Клара. - Кой ще го ползва?
- Пътят води В къщи - без да се забави отговори козокракият. - Породилият ни ще измине Пътя и ще се завърне у Дома. Сега ясно ли ти е?
- Ох... Мъгляво е, мъгляво е! За мен е мъгла! Произнасяш прекалено общи думи, сътресения на въздуха. "Породилият",
"Дом"... Знаеш ли колко значения може да се вложи в тях? Кое от тях е вярното? Как да преценя!
- Казах, каквото можех да кажа. - Пришълецът разпери ръце.
Клара въздъхна. Помисли. Присви очи.
- Добре. Хубаво. Нека направим малка почивка. Да си побъбрим ей така, за разтуха и за смъкване на напрежението. Да се опознаем. С цел да си имаме повече доверие. Не ме бива много в светски приеми, прощавай предварително, че ще се държа като хулиганка. И така... Как си със здравето? Надявам се, че семейството ти е добре? Разкажи ми нещо за очарователната си съпруга. А дечицата?
- Разбирам и приветствам идеята ти. С прости въпроси искаш да разбереш какви сме. Но съм длъжен да те разочаровам. Ние нямаме семейства.
- Откъде тогава знаеш смисъла на тези думи?
- Това е мое задължение. Аз проучвам терена - света - през който ще мине Пътят. Затова знам какво е съпруга, деца... и така нататък.
- Ясно... Опитът ми да се държа като изискана дама отиде по демоните. Добре. Кажи ми тогава... какво беше онова нещо... онова същество под хълма? Някой от вашите ли е?
Козокракият загадъчно се усмихна. И толкоз. Клара изсумтя.
- Така не става - рече тя. - Така не може да се приказва. Ние не се разбираме.
- Защо? - учуди се събеседникът й. - Ти разбра много неща. Например това, че нямате шанс да спечелите войната против нас. Начинът, по който те пленихме... но сега е друго. Чувството за унижение и гневът могат да влияят твърде зле на способността да се разсъждава. При все че не е позорно да попаднеш в плен. Случва се. Затова говорим на равни начала. Правилно ли се изразявам?
Разбираш ли ме?
- Да - кимна механично Клара. Имаше чувството, че току-що е чула нещо много, много важно.
- Щом е така, какво ще ни отговориш? Ще напуснете ли Долината? Или твоите магове ше предпочетат войната?
- Три дни! Искам само три дни! Сам каза, че унижението и гневът... така де - какво ви струва да ни дадете три дни, за да могат всички пръдльовци дърти в Съвета да се почувстват уважени, а не принуждавани да вземат безалтернативно на практика решение!?
- Ние не бързаме, Клара. Пред нас е вечността. Но от друга страна, ние се стремим да отбягваме неоправдани забавяния, понеже те са престъпление, грях спрямо Породилия ни, ако ме разбираш правилно.
- Разбирам те. Вече се убедих в твоята сила. И повярвах, че намеренията ви са сериозни... и имат основателни причини. Но...какво ще кажеш за два дни? Или пак е грешно да се попилее толкова време? Хайде, тези два дни ще спестят години безсмислена, както казваш, война... а и аз съм склонна да се съглася, че ше е такава. Но, моето мнение няма голяма тежест на Съвета! Имай го предвид.
- Едва ли ще са години - напълно сериозно отвърна козокракият. - Надали чак години. Навярно месеци, това е реално... Добре, Клара Хюмел. Имаш два дни. Но не повече. След два дни
пак ела тук. Надявам се - с положителен и взаимноизгоден отговор.
Козокракият се обърна и ловко се шмугна в каменния портал на долмена. Спътниците му го последваха.
Минаха няколко минути, Клара престана да усеща пришълците, бяха се отдалечили по подземния тунел.
Тогава тя си пое въздух и изрева най-дългата и най-мръсната ругатня през живота си.
Опитът на Фесис да изпроси от Императора разрешение да проведе разузнаването лично се провали с трясък.
- Не ти е работа да пълзиш по храсталаци с откършени клонки по шлема и да си цапаш лицето с кал - сряза го Императорът. -Трябваш ми тук, до мен.
- Но маговете...
- Маговете няма да пратят насреща войска.
- А засади? Говорих с легионерите, които са се сражавали в Мелиин...
- Тук е друго. - Повелителят сви рамене. - Но и да има, какво пък, неизбежно е. Ще понесем известни загуби.