Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Накрая се наложи трите жени да я издърпат. За нищо. Завивките бяха изгорени, но докато я носеха, бедрата й се накървавиха отново. Собственото й тяло я беше предало на Джофри, развявайки пред очите на целия свят пурпурното знаме на Ланистър.

След като загасиха огъня, извадиха обгорената пухена постеля, проветриха стаята и донесоха вана. Влизаха и излизаха разни жени, мърмореха и я гледаха странно. Напълниха ваната с гореща вода, окъпаха я, измиха и косата й и й дадоха превръзка да си я сложи между краката. Санса вече се беше успокоила и изпитваше срам заради глупостта си. Пушекът беше развалил повечето й дрехи. Една от жените излезе и скоро се върна със зелена вълнена риза, която й беше почти по мярка.

— Не е толкова хубава като вашите, но ще свърши работа — каза тя и я навлече през главата на Санса. — Обувките ви не са изгорели, така че поне няма да ходите боса при кралицата.

Церсей Ланистър закусваше, когато я бутнаха в солария.

— Можеш да седнеш — покани я тя снизходително. — Гладна ли си? — Посочи масата. Имаше овесена каша, мед, мляко, варени яйца и хрупкава пържена риба.

Като видя храната, на Санса й прилоша. Стомахът й се беше стегнал на възел.

— Не, благодаря ви, ваша милост.

— Не те виня. При това, което вършат Тирион и Станис, всичко вече има вкус на пепел. А ето че и ти почна да ми палиш пожари. Какво смяташе да постигнеш?

Санса сведе глава.

— Кръвта ме изплаши.

— Кръвта е печатът на твоята женственост. Лейди Кейтлин би трябвало да те е подготвила. Получила си първото си разцъфтяване, нищо повече.

Санса никога не се беше чувствала по-малко разцъфнала.

— Милейди майка ми е говорила за това, но… мислех, че ще е по-различно.

— С какво по-различно?

— Не знам. Не… не толкова мръсно и по-вълшебно.

Кралица Церсей се засмя.

— Почакай само докато родиш, Санса. Женският живот е девет части мръсотия и една вълшебство, и това ще го научиш много скоро… а онези части, които приличат на вълшебство, най-често се оказват най-мръсните. — Отпи от млякото си. — Значи вече си жена. Имаш ли поне най-малка представа какво означава това?

— Означава, че сега вече съм подходяща за брак и ложе — каза Санса, — и да раждам деца на краля.

Кралицата се усмихна лукаво.

— Бъдеще, което вече не те въодушевява както някога, както виждам. Няма да те виня за това. Джофри винаги е бил труден. Дори раждането му… Напрягах се цял ден и половин нощ, докато го изкарам. Не можеш да си представиш болката, Санса. Пищях толкова силно, че си представях, че Робърт може да ме чуе в кралския лес.

— Негова милост не е бил с вас?

— Робърт ли? Той беше на лов. Такъв си му беше обичаят. Щом ми наближеше времето, царственият ми съпруг бягаше в горите със своите ловци и хрътки. Щом се върнеше, поднасяше ми някоя кожа или глава на елен, а аз му поднасях бебе. Не че държах изобщо да е при мен, между другото. Имах си Великия майстер Пицел и цяла армия акушерки, имах си и своя брат. Когато му кажеха, че не е позволено да влиза в стаята на родилката, той се усмихваше и питаше кой смята да го задържи отвън.