Пазачът на фара [bg]

Искаше й се Едит да е при нея. Ако не се бяха скарали, преди Емели да замине, сега щеше да може да поговори с нея или поне да й пише и да я помоли за съвет. Все пак една жена не може да се осмели да говори за такова нещо с мъжа си, нали? Така не се прави. Но въпреки това поведението на Карл беше малко странно.

Първоначалното й прехласване по Грошер също се бе уталожило. Есенното слънце бе заменено от сурови ветрове, които блъскаха вълните в скалистия бряг. Цветята увехнаха и в лехата останаха само голи, тъжни стъбла. Небето пък постоянно бе сиво. Навън Емели мръзнеше и трепереше колкото и дебело да се облече, затова прекарваше повечето си време вътре. Но къщата беше толкова малка, че Емели имаше чувството, че стените бавно се приближават една към друга.

Понякога хващаше Юлиан да я гледа накриво, но щом отвърнеше на погледа му, той извръщаше глава. Още не бе говорил с нея и тя не разбираше с какво му е навредила. Може би му напомняше на някоя друга жена. Във всеки случай поне харесваше готвенето й. Той и Карл ядяха с апетит и по нейно мнение, било то и нескромно, се бе научила да готви доста вкусно с наличните продукти, които понастоящем се ограничаваха основно до скумрия. Карл и Юлиан излизаха с лодката всеки ден и обикновено се връщаха с богат улов от сребристите риби. Някои ги пържеше пресни и ги сервираше с картофи. Останалите осоляваше, за да издържат до зимата, която щяла да бъде тежка.

Само ако Карл разменяше по някоя приветлива дума с нея, животът на острова би бил много по-лек. Но той никога не я гледаше в очите и дори не я докосваше приятелски, като се разминаваха. Като че тя не съществуваше. Карл, изглежда, почти не осъзнаваше, че има съпруга. Нищо не бе станало така, както Емели си бе мечтала, а предупреждението на Едит, че трябва да внимава, отекваше в главата й.

Гледаше да се отърсва от тези мисли възможно най-бързо. Животът тук беше тежък, но тя не възнамеряваше да се оплаква. Такава й бе отредената участ и трябваше да извлече от нея каквото може. Майка й я бе научила на това, докато беше жива, и Емели смяташе да следва съвета й. В крайна сметка в живота нищо не се получава така, както искаме.