Конан Непобедимия [bg]

Хордо се ухили и извади една кама с извито острие, изработена във Вендия.

— Е, най-после и Абериус да даде добра идея.

Изведнъж Карела си проби път през плътната група разбойници, които се тълпяха около Конан. Зелените й котешки очи гневно проблеснаха срещу нейния помощник.

— Не можеш ли да измислиш нещо по-интересно, Хордо?

— А, значи още държиш на клетвата си? — изръмжа Конан. — Прекрасна отплата, че те спасих от масата на робския пазар, а дори и от нещо по-лошо.

Юмрукът на Хордо смъкна главата му отново на земята.

— Червената каня никога не е била спасявана от никакъв мъж — изрева лейтенантът. — Тя е по-умела от всеки мъж със своя меч и със своя ум! Запомнѝ това добре.

Карела мило се разсмя.

— Разбира се, че е така, добри ми Конан. И ако нещо неприятно се случи с тебе, то ще дойде от ръката на ей тези добри момчета, а не от моята. Хордо, хайде да го закараме в лагера. Там на спокойствие ще решиш какво ще правиш с него.

Мъжът с грозния белег изкрещя някакви заповеди и разбойниците провряха едно дебело въже под ръцете на Конан. После скочиха на седлата, Хордо сграбчи въжето и всичките се понесоха в тръс напред. Конските копита хвърлиха мръсотия и чакъл в лицето на кимериеца.

Конан скърцаше със зъби, докато го влачеха. С вързани зад гърба ръце бе принуден да се тътри по корем. Остри скали раздираха гърдите му, коравата глина откъсваше парчета кожа, големи колкото човешка длан.

Когато конете най-накрая спряха, Конан изплю мръсотията от устата си и жадно загълта въздух. Болеше го всеки мускул. Ручейчета кръв се процеждаха от раните му, които прахта не бе запушила с мръсна коричка. Ала съвсем не бе сигурен, че онова, което подготвяха за него, щеше да бъде по-добро от вероятността да го влачат по земята, докато умре.

— Хордо — възкликна Карела възхитено. — Ти вече си опънал палатката ми!

Тя скочи от седлото и се втурна към голямата шатра, направена от плат на червени ивици — единствената палатка в лагера, разположен в плитка долчинка между два високи хълма със заоблени върхове. Смачкани постели лежаха разхвърляни около половин дузина полузагаснали огньове. Някои от мъжете се разтичаха да ги подклаждат, докато други измъкнаха каменни съдове с кил — зле дестилиран алкохол, и си ги заподаваха с дрезгав смях.

Конан се обърна на хълбок и погледна Хордо, който скочи от коня си.

— Ти си разбойник — изрече задъхано едрият кимериец. — Какво ще кажеш, ако ти дам възможност да грабнеш част от кралското съкровище?

Хордо дори не го погледна.

— Донесете коловете. Искам да го разпънем още сега.