Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Беше поочукан, а душата липсваше, но все още беше много красив часовник – толкова добър, че да го оближеш целия.

Бях го продал на баща му, който беше мой много добър клиент до ненавременното си изчезване. Бях чувал за сина му, небезизвестния господин Лъвхарт. Хлопа му дъската, казваха хората. Ексцентрик. Странен вкус към облеклото. За разлика от баща си – господинът беше интроверт с мания за машини на времето. Според слуховете бил паднал в една. А сега синът му ми пише. Интересен човек.

Довлачих часовника в задното помещение на магазина. С малко любов щях да мога да го върна до предишното му величие и да го препродам на добра цена.

Тогава на вратата се звънна и влезе един полицай, облечен много стилно. Отличаваше се от типичните представители. Лицето му имаше силни черти – голям нос и най-пронизващите ястребови очи. Придружаваше го полицай с по-нисък чин, който се бореше със сакото си и не си избърса краката на изтривалката.

– Добро утро, господине. Аз съм инспектор сержант Парсифал Уайт32, това е полицай Уолнът33. Разследваме случай на изчезнало дете и говорим с всички в района. Имате ли малко време, за да ви зададем няколко въпроса?

Гласът му беше силен и уверен. „Неподкупен“, помислих си.

– Разбира се, сержанте. Какво искате да знаете?

Какъв интересен ден. Подарък от ексцентрик и посещение от полицията.

– Момичето се казва Дафни Уидърс34, дъщеря на местен адвокат. Изчезнала е преди два дни – и ми показа нейна снимка.

Дълга руса коса, вързана с панделка. Спомних си как дойде в магазина ми да търси подарък за баща си. Спомних си как я напъхах в една бъчва и я хвърлих в Темза. Есенцията и беше в един красив ръчен часовник, който сложих на витрината; дамски часовник, украсен с пеперуда от топази.

– Хм. Опасявам се, че никога не съм виждал това дете.

Нещо в изражението на инспектора се промени. Беше светлина, минаваща през сянка.

– Интересно.

– Защо? – попитах просто.

– Майка и каза, че искала да дойде в магазина ви, за да вземе часовник за баща си, подарък за рождения му ден.

– Ами аз съм доста стар. Вече не си спомням всичко толкова ясно.