![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Пърси също зяпаше дупката, свит в ъгъла — най-сетне бе млъкнал. Джейк го подмина и излезе, без да погледне назад.
Навън нямаше нищо освен развалини. Джейк се огледа. Дори на улицата, вече свободен, не можеше да си представи Абсолюшън като нещо по-различно от ада на Земята.
Синята светлина бе отминала, но накъдето и да се обърнеше, виждаше горящи сгради, а треперливата светлина на пожарите осветяваше мъртви или ранени хора и коне.
Задушлив дим и прахоляк пълнеха въздуха, а лудешките светлини още се стрелкаха отгоре в търсене на нови жертви.
Джейк си проправи път през отломките на сградата, където се заби фургонът. Търсеше кочияша. Бързо откри тялото му. Лежеше там, където се бе стоварил при сблъсъка.
Приземяването явно е било тежко, но поне краят е настъпил бързо. Джейк изкриви лице. Понякога човек може само на това да се надява. А понякога нечия смърт е късмет за друг. Джейк приклекна и претърси джобовете на мъжа. Бързо откри връзката ключове. Отключи белезниците си — свали ги от ръката си и те издрънчаха на земята.
Сам се отърва от Пърси, дори сам се измъкна от фургона, но нямаше как да не претърси мъртвеца и да продължи да се размотава с железа по себе си. На другата му китка странното оръжие още светеше, сякаш чакаше, нетърпеливо да убива и унищожава. Някак се бе сдобил с оръжие като от най-лошите си кошмари, но нямаше представа как да го използва… и това никак не му харесваше.
Джейк взе колана с оръжието на кочияша и го закопча на кръста си. Извади пистолета, провери го и го задържа в ръка. Преди малко с оковите на ръцете не би могъл да използва кое да е познато му оръжие. С пистолет в ръка може да се справи с почти всеки проблем, който се изпречи насреща му. Всичко без ад на Земята.
Отново се вгледа в странното оръжие: но може би това нещо може…
От облаците дим и прах внезапно изскочиха коне, понесли мъже на гърбовете си. Идваха към него. Джейк разпозна Удроу Долархайд. Следваха го неколцина от хората му и стреляха без полза по цели, които не виждаха.
Джейк хвърли поглед през рамо към фургона. Долархайд сигурно търси сина си.
Или пък не…
Долархайд видя Джейк до фургона, заби шпори в ребрата на животното и се понесе напред, сякаш имаше намерение да го прегази. Джейк се скри зад отломките на сградата и потъна в сенките. Сините мълнии отново преминаваха през града. Приближаваха. Този път видя сенчести силуети сред нощното небе… Демони?
Адски демони. Само те можеха да са толкова огромни и могъщи… само те можеха да летят и да се стрелкат напред-назад след жертвите си, сякаш ловят насекоми.
Демони… които всмукват хора в обителта си насред небето и ги поглъщат живи.
Долархайд и хората му дръпнаха юздите на конете и зяпнаха небето също като Джейк. След това обаче Долархайд слезе и се насочи към фургона с пистолет в ръка.
Спря пред дупката, която оръжието на Джейк бе оставило в стената. Извика сина си по име. Пърси още беше вътре, скрит като уплашено дете. Гласът му се дочу отвътре. Долархайд прибра пистолета и влезе. Изведе сина си, стиснал го за ръцете, като не обръщаше внимание нито на виковете му, нито на счупената му ръка. Старецът разтърси момчето и го нарече страхливец пред всички ездачи.
Долархайд вдигна ръка. Джейк се зачуди дали е сигнал, или просто ще шамароса хлапето. Така и не разбра, защо един конус синя светлина ги обля и от небето се спусна черно въже, омота Пърси и го вдигна във въздуха.
Джейк видя ужасеното лице на Пърси, видя как протяга ръце към баща си. Долархайд се хвърли след него, но демоните бяха твърде бързи. Пърси изчезна в нощта преди баща му да докосне дори ботуша му.
Лицето на стария Долархайд, озарено от пламъците на разрухата, бе изпълнено с ярост, страх, объркване, недоумение… Долархайд стоеше, втренчен в небето, също както Джейк бе стоял след събуждането си в пустинята.
Нат Колорадо слезе от коня и изтича към Долархайд. Джейк с изненада видя как Нат постави ръка върху рамото на стареца, с лице изпълнено с внимание, и го поведе към една от сградите, останали като по чудо цели. Другите от бандата на Долархайд останаха на конете, наблюдаваха и чакаха.
Джейк поклати глава. Да, ад на Земята… и двамата Долархайд си получиха заслуженото. Джейк тръгна, като се придържаше близо до стените на сградите, докато не загуби от поглед конниците.
Интуицията му подсказваше, че е крайно време да си намери кон и да се разкара от този град. Вместо това обаче той закрачи към сърцето на хаоса… търсеше с поглед нещо в небето, и току поглеждаше нещото на китката си. То все още изглеждаше като оръжие, а пръстенът от светещи сини тръбички му напомни, че се превърна в това, което е сега, когато синята светлина попадна върху него.