Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Имах няколко трика в ръкава си. Време беше да шокирам и удивлявам.

— Имаш петдесет милиона, които само чакат да обвиеш секси ръцете си около тях.

Той застина, което го издаде. Докато другите ахваха или изцъкляха очи от изненада, Рейес застиваше, затова знаех, че съм го хванала натясно.

— Грешиш — каза той, а гласът му бе като коприна върху студена, твърда стомана.

— Сестра ти ми каза — обясних аз. Макар да нямаха биологична връзка, Рейес бе израснал с момиче, което смяташе за своя сестра по всеки възможен начин. И двамата бяха подлагани на невероятно насилие, макар и по различни начини. Ърл Уолкър, мъжът, който ме изтезава, ги беше отгледал. По своя извратен начин той отказвал на Ким храна и вода, докато Рейес не се съгласял с чудовищните му искания. Ким и Рейес израснали в кошмар в ръцете на чудовище и в стремежа си да защити Ким, Рейес се отрекъл от нея, когато бил арестуван за предполагаемото убийство на Уолкър. И все пак някак си бе успял да я направи милионерка, докато бил в затвора.

Той се върза.

— Това не са мои пари. Нейни са.

Скръстих ръце.

— Тя няма да ги похарчи. Кълне се, че са твои.

— Греши. — Той се приближи с още една крачка. — А мисля, че се съгласихме да стоиш далеч от сестра ми.

Не се съгласихме толкова, колкото той заплаши, но реших да не задълбавам.

— Това беше преди време, когато избяга от затвора. Беше ранен и бях загрижена.

— Защо те е грижа? — Още една стъпка. — Последното нещо, което ми каза, беше да се разкарам.

Принудих се да не отстъпвам. Приближаваше се към мен, само за да ме накара да отстъпя, способ, който използваше, когато искаше да наложи авторитета си.

— Казах го само наум.

— Изражението на лицето ти го каза.

— Същото лице с голямата рана, която баща ти направи, когато го разряза на две? — Той влезе право в капана. — Това лице ли?

Той пребледня.

— Той не ми е баща.

— Знам. Но е лудост да се биеш тук. Все едно имаш предсмъртно желание.

— Виж ти кой го казва.

— Какво трябва да значи това?

Челюстта му се раздвижи раздразнено, преди да отговори.

— Опитвам се да стоя настрана, както пожела. — Той пристъпи по-близо и този път нямах друг избор, освен да отстъпя. Но още една крачка ме отведе до тухлената стена. Той подпря едната си ръка над мен, за да се извиси отгоре ми. — Но ти не го правиш особено лесно.

Излишък от емоции трепна дълбоко в сърцевината ми. Рейес Фароу запалваше всяка клетка в тялото ми сякаш бях направена от бензин, една искра ме делеше от това да бъда погълната от пламъци. Знаеше какво ми причинява. Трябваше да знае. И само това задържаше здравия ми разум. Възпираше ме да се протегна и да прокарам пръсти по превръзките на ребрата му. Да ги провра в предницата на дънките му.

Вместо това си поех въздух.