Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Брут клекна задъхан зад един издаден камък. Преследвачите имаха лъкове — двамата стрелци се държаха малко по-назад, докато другите предпазливо се катереха към тях. Щом двамата с Рений се покажеха, стрелите щяха да се забият в тях и всичко щеше да свърши.
Брут се притисна възможно повече до тъмната скала, мислеше трескаво. Беше сигурен, че единият стрелец е съпругът на Ливия — май го беше убедила в невинността си, защото нямаше кой да оспори думите й. Без съмнение тя щеше да го посрещне като герой, когато се върнеше, влачейки трупа на Брут.
Представи си я и за момент усети прилив на топлина. Глупавият й съпруг никога нямаше да оцени какво притежава.
Рений му беше дал камата си — предпочиташе солидната тежест на меча. Брут беше прибрал своя меч в ножницата и чакаше, стиснал две ками. Знаеше, че може да ги метне така, че да убие поне един, но преследвачите едва ли щяха да му дадат шанс да се прицели, преди стрелите да го пронижат.
Подаде глава за миг и хвърли поглед към мъжете, които се катереха към него. Стрелците извикаха предупредително на другарите си, но той вече се беше скрил и притичваше към нова позиция. Този път се изправи в цял ръст и метна едната кама, преди да се хвърли по очи на земята.
Една стрела избръмча над главата му, но Брут се ухили, когато чу как камата се забива в месо. Отново смени мястото си, притича покрай хребета и се озова до Рений; държеше втората кама готова за хвърляне.
— Мисля, че само го одраска — измърмори Рений.
Брут го изгледа намръщено, но се изчерви, когато иззад скалите блъвна бесен порой ругатни.
— И го ядоса — добави гладиаторът.
Брут се напрегна за втори опит. Можеше да се прицели в някой от стрелците, но тогава другите щяха да вземат лъковете им, а и без това двамата бяха далече от скалите, зад които се прикриваха двамата римляни.
Изскочи напред и видя един от гърците почти пред себе си. Мъжът зяпна стреснато, а Брут заби камата в гърлото му, отскочи и се претърколи в прахта.
Другите двама се хвърлиха към него с размахани ками. Той стана, за да ги пресрещне; опитваше се да държи под око стрелците зад тях и да не им позволи да се прицелят, като правеше бързи крачки вляво и вдясно.
Една стрела проряза въздуха близо до краката му в мига, когато първият грък се наниза на меча му. Брут задържа свличащото се тяло, за да го използва като щит. Макар да умираше, мъжът започна да го ругае, докато го мяташе насам-натам. Една стрела долетя от нищото, заби се в гърба на мъжа и от устата му бликна кръв и опръска лицето на Брут. Той изруга, бутна тялото в ръцете на третия и го намушка моментално с удар изотдолу в слабините с класическия легионерски замах. Двамата гърци рухнаха и Брут се озова срещу съпруга на Ливия. Гъркът вече пускаше стрелата.
Брут понечи да се дръпне, но когато се обърна, бръмчащата стрела го улучи в гърба. Бронята го спаси и докато се изтъркулваше, той благослови боговете за късмета си. Изправи се и видя как Рений поваля съпруга на Ливия и как се обръща към последния грък, който стоеше ужасен, стиснал лъка си с треперещи ръце.
— Спокойно, момче — извика му Рений. — Яхвай коня и си върви у дома. Ако стреляш, ще ти прехапя гърлото.
Брут направи крачка към Рений, но той вдигна ръка да го спре и каза ясно и високо:
— Той знае какво да прави, Брут. Дай му малко време.
Стиснал лъка, младият мъж поклати глава; беше пребледнял от напрежение. Съпругът на Ливия опита да се надигне и Рений натисна гърлото му с крак, за да го спре.
— Искахте битка, дадохме ви я, момчета, а сега си вървете по домовете и омайвайте жените си с приказки — продължи старият гладиатор; засилваше постепенно натиска и съпругът на Ливия започна да се дави и се вкопчи в крака му.
Другият грък отпусна лъка, отстъпи две крачки и каза на латински със силен гръцки акцент:
— Остави го.
Рений сви рамене.
— Първо хвърли лъка.
Младият мъж се поколеба, но съпругът на Ливия вече посиняваше, така че той хвърли лъка на камъните пред себе си. Рений дръпна крака си и съпругът на Ливия се надигна неуверено. Старият гладиатор гледаше как двамата млади гърци се отдалечават, без да помръдва.
— Стойте! — извика изведнъж Брут и те замръзнаха. — Долу имате три коня, които не ви трябват. Искам два от тях.
Корнелия седеше неспокойно пред Антонид — Кучето на Сула, така го наричаха хората.
Знаеше, че е безмилостен. Виждаше го как следи внимателно всяка промяна в лицето й, докато я разпитваше с ужасяваща съсредоточеност. Не беше чувала нищо хубаво за помощника на Сула и сега трябваше да се сдържа, за да не показва страх или облекчение от вестите, които й беше съобщил. Дъщеря й спеше в ръцете й. Беше решила да я нарече Юлия.