Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Старият лечител правеше всичко възможно, но го претърсваха всеки път, когато им носеше храната или преглеждаше раните им. Пиратите непрекъснато го занимаваха със собствените си болежки и Кабера казваше, че е съвсем вярно, че години наред не са имали лечител на борда.
Юлий усети как главата започва да го боли и изстена. Още откакто си възвърна съзнанието, болките го връхлитаха почти непрекъснато, подкопаваха волята му и го караха да се държи грубо с другите. Всички бяха раздразнителни, някогашната дисциплина полека изчезваше в тъмнината, ден след ден, и Гадитик трябваше непрекъснато да се намесва, за да предотврати сбиванията, щом опънатите нерви не издържаха.
Когато държеше очите си затворени, Юлий успяваше да овладее главоболието, но Кабера повтаряше, че не бива да престава да си служи със замъгленото око, че трябва часове наред всеки ден да фокусира на близко и далечно разстояние, иначе ще ослепее, щом излезе на слънце. И трябваше да вярва, че всичко ще има край. Щеше да се върне в Рим при Корнелия и това нещастие щеше да остане далечен спомен. Донякъде му помагаше и представата, че това вече се е случило, че седи на слънце край стената на имението, прегърнал тънката талия на Корнелия, и свежият ветрец роши косата му. Тя щеше да го пита как е живял в мръсотията и вонята на килията и той щеше да й разкаже всичко. Пожела си да можеше да си спомни по-ясно лицето й.
Протегна ръка, взря се в нея, после в залостената врата, отново и отново, докато болката не започна да пулсира в лявото му слепоочие. Отпусна ръката си и затвори очи, за да не гледа окаяното си състояние след един месец дажби колкото да не умре. Какво не би дал за една студена стрида, която да се плъзне в гърлото му! Знаеше, че е глупаво да се самоизмъчва, но умът му извикваше видения на стриди, толкова истински, сякаш висяха пред него, и с толкова остър вкус, колкото беше зрението му преди битката на „Акципитер“.
Не си спомняше нищо от този ден. Доколкото успяваше все пак да си спомни, само за миг силата и здравето го бяха напуснали, отстъпили бяха място на слабостта и болестта, и през първите няколко дни, след като си възвърна съзнанието, той кипеше от гняв за това, което му бяха отнели. Остана сляп с лявото око достатъчно дълго, за да повярва, че никога повече няма да вижда и никога повече няма да може да върти меч както преди.
Светоний му каза, че еднооките не могат да бъдат добри бойци, и той вече беше разбрал, че пропуска неща, когато посегне към тях — ръката му сграбчваше въздуха, когато не успееше да прецени разстоянието. Сега зрението му се беше върнало поне отчасти, макар че размазаните очертания, които виждаше с лявото око, го вбесяваха, караха го да търка окото, за да види по-ясно. Ръката му се вдигна по навик, за да направи точно това, но той се сдържа — знаеше, че няма да му помогне.
Главоболието като че ли си намери друг канал в мозъка му и си проправи път по него, докато и новата точка не започна да пулсира в ритъм с първата. Надяваше се болката да си остане там и да не се разпространява. Мисълта за това, което бе станало с него, пораждаше страх, който още не беше започнал да изследва, но досега три пъти болката беше избухвала в светкавични светлини, които го поглъщаха, и той се беше събуждал с уста, вгорчена от жълта жлъчка, проснат в собствената си мръсотия и стиснат здраво от Гадитик. При първия пристъп си беше прехапал езика и устата му се беше напълнила с кръв, която го задушаваше, при втория бяха откъснали парче от мръсната му туника и го бяха пъхнали между зъбите му, докато той се гърчеше в конвулсии. Той си го запази — за третия.
Усмърделите се войници — до един със зачервени, кръвясали очи — вдигнаха глави, щом чуха стъпките по стълбата. Ставаше нещо необичайно, което прекъсваше безкрайната скука; дори двамата трескави се надигнаха да видят какво става.
Беше капитанът. Светеше от здраве и чистота в сравнение с мъжете от „Акципитер“. Беше висок, така че му се наложи да наведе глава, за да влезе в килията. Придружаваше го друг мъж, с меч и кама, готов да отблъсне внезапна атака.
Ако главата му не пулсираше от болка, Юлий щеше да се изсмее на тези предпазни мерки. Римляните бяха загубили силата си, понеже нямаше как да се упражняват. Не можеше да престане да се чуди колко бързо се отпускат мускулите без упражнения. Кабера им беше показал как да се поддържат здрави, като опират гърбове двама по двама и се мъчат взаимно да се избутват, но от това като че ли нямаше голяма полза.