Смъртта на царете [bg]

— Ако решиш да разпуснеш сената, ще настане гражданска война и градът пак ще пламне — каза Антонид. — Но в крайна сметка победителят ще си ти. Легионите те подкрепят безусловно.

— Това е пътят на владетелите — отвърна Сула. — Привлича ме и същевременно ме отблъсква. Обичах републиката и още бих я обичал, ако начело й бяха такива сенатори, каквито управляваха, когато бях момче. Сега обаче ги няма и когато Рим изпадне в беда, тези дребни душици веднага дотърчават с рев при мене.

Изведнъж той се оригна и се намръщи още повече. Антонид усети как някаква болка се обажда неясно и в неговите черва. Страхът го накара да скочи и погледът му се спря върху купите — едната празна, другата едва начената.

— Какво… — почна Сула и се изправи. Лицето му се сгърчи от болка.

Паренето в корема му се усили и той притисна ръка към него, сякаш за да го смачка.

— И аз го усетих — каза Антонид. — Може да е отрова. Бръкни си в гърлото, бързо!

Сула залитна, после се свлече на колене. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне и Антонид се хвърли към него, забравил за собствената си болка. Пъхна пръст в отпуснатата уста на диктатора и се намръщи, когато от нея изригна поток лепкава течност. Сула изстена и се облещи.

— Хайде, хайде… още — настоя Антонид.

Вторият спазъм изхвърли тъмна жлъчка. Напрегнатите гърди на диктатора се отпуснаха, дробовете му изпуснаха последен съскащ дъх. Антонид завика за помощ и също бръкна в гърлото си и повърна — надяваше се да не е поел достатъчно отрова, която да го убие.

Стражите дотичаха моментално. Сула лежеше блед и отпуснат. Антонид се давеше от вонящ бълвоч.

— Докарайте лекар! — изграчи Антонид. Гърлото му гореше.

Болката в стомаха понамаля и той се овладя и продължи:

— Затворете всички врати. Диктаторът е отровен! Пратете войници в кухнята, искам да знам кой донесе това и имената на всички, които са го докосвали. Бързо!

В този миг силата като че ли го напусна и той се строполи на кушетката, на която само допреди минути така спокойно беше разисквал работите на сената. Знаеше, че трябва да действа бързо, иначе Рим щеше да изпадне в хаос, щом новината стигне улицата. Повърна още веднъж и се почувства слаб, но умът му започна да се прояснява.

Лекарите нахлуха в стаята, но не му обърнаха внимание; насочиха се веднага към Сула. Опипаха китките и врата му и се спогледаха ужасени.

— Мъртъв е — каза един от тях. Лицето му беше пребледняло.

— Убийците му ще бъдат намерени и наказани ужасно. Кълна се в дома си и в боговете — прошепна Антонид с глас, горчив като вкуса в устата му.