Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Все пак имаше още много години, преди да се раздели с тавите и фурните, за да се оттегли в малката си къща в един хубав квартал в града. Може би тогава щеше да намери време да забавлява гостите, както искаше съпругата му. Някак си обаче той не успяваше да покаже изкуството си в собствения си дом, задоволяваше се с прости яденета от месо и зеленчуци. Стомахът му изкъркори при тази мисъл. Той загледа как робите изваждат опечените си питки с месо от фурните. Кухнята не губеше много, когато ги изпращаше по стаите им с по няколко хапки гореща храна, и той беше убеден, че в това няма нищо лошо.
Новият роб — Далций, мина покрай него; държеше метален поднос с гърненца с подправки, за да ги сложи на местата им по лавиците. Касаверий му се усмихна.
Беше добър работник — търговецът на роби не беше излъгал, когато каза, че добре се оправя с кухнята. Касаверий си помисли, че може да му позволи да приготви някое ядене за следващото пиршество — разбира се, под негово внимателно наблюдение.
— Подправките трябва да си отидат по местата, Далций — каза той.
Едрият мъж кимна и се усмихна. Не обичаше да говори. Брадата му обаче трябваше да се поподстриже, помисли Касаверий. Баща му никога не допускаше роби с бради в кухнята: казваше, че брадите намеквали за мръсотия, да не говорим за космите. Отново опита горчицата и млясна одобрително, като забеляза, че Далций привършва задачата си бързо и чисто. Ако се съдеше по белезите, приличаше по-скоро на бивш боец, но пък в него нямаше нищо грубиянско. Иначе Касаверий нямаше да го допусне в кухнята, където безкрайното тичане насам-натам водеше до чести блъсвания един в друг. Сприхавите не се задържаха дълго в богатските къщи, но пък Далций се беше показал любезен, макар и мълчалив.
— Ще трябва утре някой да ми помогне да приготвя тестените сладкиши. Ти искаш ли?
Касаверий говореше кротко, сякаш на дете, но Далций като че ли никога не възразяваше и мълчанието му само налагаше този начин на говорене. У дебелия готвач нямаше злоба и той се зарадва искрено, когато Далций му кимна, преди да се отдалечи към складовете. Един готвач трябва да вижда добрите работници от пръв поглед, винаги казваше баща му. Това беше разликата между ранната смърт от пресилване с работа и постигането на съвършенство.
— А съвършенството е в подробностите — измърмори той отново.
Вратата на кухнята се отвори и влезе един добре облечен роб.
Касаверий се изправи и остави хаванчето.
— Господарят се извинява за късния час и пита дали може да му приготвите нещо студено за преди сън, нещо с лед — каза младият роб.
Касаверий му благодари, както винаги доволен от любезността, после попита:
— За всички гости ли?
— Гостите си тръгнаха. Само за господаря.
— Изчакай. Ще го приготвя ей сега.
Кухнята се изтръгна от вечерната летаргия — Касаверий даде нови нареждания. Двама от слугите хукнаха да донесат лед от специалните стаи, разположени много под нивото на кухнята, а главният готвач тръгна под ниската арка по един къс коридор към мястото, където се приготвяха десертите.
— Лед с лимони — измърмори, докато вървеше. — Хубави лимони, охладени и подсладени.
Всичко в студената стая за десерти си беше на мястото. Както и в основната кухня, покрай стените бяха наредени десетки амфори, пълни със сиропи и сокове. Кухненската горещина тук изобщо не се усещаше, дори беше хладничко и Касаверий доволно потръпна. Ледените блокове, увити в груба тъкан, бяха донесени за минути и счукани под надзора му, докато ледът не се превърна в ситна кашица. Към нея той добави горчиво-сладкия лимон и го разбърка само колкото да придаде аромат. Баща му винаги казваше, че ледът не бива да става жълт, и Касаверий се усмихна, доволен от цвета, докато насипваше с черпак сместа в стъклените купи, поставени на един поднос.
Работеше бързо. Дори в студената стая ледът се топеше и минаването през кухнята трябваше да е бързо. Надяваше се един ден Сула да позволи да се издълбае друг коридор в скалите под луксозния му дом, за да може ледените десерти да бъдат изнасяни направо горе. Но все пак с внимание и бързина десертите щяха да стигнат до масата му почти неразтопени.
След минута двете купи бяха пълни с бял лед и Касаверий облиза пръсти и изстена преувеличено от удоволствие. Колко хубаво беше да усетиш хлад през лятото! Запита се колко ли сребърни монети струват тези купи, но сумата беше невъобразима. Каруцари докарваха огромните ледени блокове от планините — половината им се стапяше, докато стигнат тук. След това робите ги сваляха в капещата тъмнина на стаята за лед под него, за да се топят бавно, но да дават хладни напитки и десерти през всичките летни месеци. Напомни си да провери дали запасите от лед са достатъчни. Май беше време да поръча още.