Смъртта на царете [bg]

— Ще трябва утре някой да ми помогне да приготвя тестените сладкиши. Ти искаш ли?

Касаверий говореше кротко, сякаш на дете, но Далций като че ли никога не възразяваше и мълчанието му само налагаше този начин на говорене. У дебелия готвач нямаше злоба и той се зарадва искрено, когато Далций му кимна, преди да се отдалечи към складовете. Един готвач трябва да вижда добрите работници от пръв поглед, винаги казваше баща му. Това беше разликата между ранната смърт от пресилване с работа и постигането на съвършенство.

— А съвършенството е в подробностите — измърмори той отново.

Вратата на кухнята се отвори и влезе един добре облечен роб.

Касаверий се изправи и остави хаванчето.

— Господарят се извинява за късния час и пита дали може да му приготвите нещо студено за преди сън, нещо с лед — каза младият роб.

Касаверий му благодари, както винаги доволен от любезността, после попита:

— За всички гости ли?

— Гостите си тръгнаха. Само за господаря.

— Изчакай. Ще го приготвя ей сега.

Кухнята се изтръгна от вечерната летаргия — Касаверий даде нови нареждания. Двама от слугите хукнаха да донесат лед от специалните стаи, разположени много под нивото на кухнята, а главният готвач тръгна под ниската арка по един къс коридор към мястото, където се приготвяха десертите.

— Лед с лимони — измърмори, докато вървеше. — Хубави лимони, охладени и подсладени.

Всичко в студената стая за десерти си беше на мястото. Както и в основната кухня, покрай стените бяха наредени десетки амфори, пълни със сиропи и сокове. Кухненската горещина тук изобщо не се усещаше, дори беше хладничко и Касаверий доволно потръпна. Ледените блокове, увити в груба тъкан, бяха донесени за минути и счукани под надзора му, докато ледът не се превърна в ситна кашица. Към нея той добави горчиво-сладкия лимон и го разбърка само колкото да придаде аромат. Баща му винаги казваше, че ледът не бива да става жълт, и Касаверий се усмихна, доволен от цвета, докато насипваше с черпак сместа в стъклените купи, поставени на един поднос.

Работеше бързо. Дори в студената стая ледът се топеше и минаването през кухнята трябваше да е бързо. Надяваше се един ден Сула да позволи да се издълбае друг коридор в скалите под луксозния му дом, за да може ледените десерти да бъдат изнасяни направо горе. Но все пак с внимание и бързина десертите щяха да стигнат до масата му почти неразтопени.

След минута двете купи бяха пълни с бял лед и Касаверий облиза пръсти и изстена преувеличено от удоволствие. Колко хубаво беше да усетиш хлад през лятото! Запита се колко ли сребърни монети струват тези купи, но сумата беше невъобразима. Каруцари докарваха огромните ледени блокове от планините — половината им се стапяше, докато стигнат тук. След това робите ги сваляха в капещата тъмнина на стаята за лед под него, за да се топят бавно, но да дават хладни напитки и десерти през всичките летни месеци. Напомни си да провери дали запасите от лед са достатъчни. Май беше време да поръча още.