Смъртта на царете [bg]

Капитанът се вгледа в него; преценяваше го. Нищо не подсказваше особено голямо богатство у този пленник, ако се съдеше по мършавината му — видима, впрочем, и у другите. Юлий разбра, че капитанът просто се забавлява. Явно изпитваше удоволствие, че надменните римски офицери са принудени да се пазарят с врага. Но какъв избор имаха? Ако пиратът поискаше твърде много и семействата им не успееха да вземат назаем или — по-зле, — ако откажеха, тогава щеше да ги настигне моментална смърт. Трудно му беше да не си позволи такава игра.

— Мисля, че за най-ниския чин ще поискам два таланта — петстотин в злато.

Светоний изфуча, макар Юлий да знаеше, че семейството му лесно ще успее да събере тази сума и дори десет пъти по-голяма.

— Богове! Та те нямат толкова пари! — възрази Светоний; измършавялото му тяло придаваше достоверност на думите му.

Капитанът сви рамене.

— Моли се на боговете си да могат да ги съберат, иначе политаш през борда с верига на краката.

Светоний се отпусна, привидно отчаян, но Юлий знаеше, че смята, че е надхитрил пирата.

— А ти, центурионе? От богато семейство ли си?

Гадитик го изгледа яростно и изръмжа:

— Не съм, но каквото и да кажа, няма да има никакво значение за тебе.

Капитанът се намръщи замислено.

— Мисля… да, за центурион, който е не по-низш от капитан, значи с моя ранг… ще е оскърбление, ако поискам по-малко от двадесет таланта. Това, мисля, е около пет хиляди в злато. Да.

Гадитик не му обърна внимание, макар че сякаш леко се сниши, изпаднал в отчаяние.

— Как се казваш? — обърна се капитанът към Юлий.

Той също беше смятал да не му обръща внимание, но изведнъж главата го заболя неудържимо и у него се надигна гняв.

— Казвам се Юлий Цезар. Командвам двадесет души. И съм глава на богато семейство.

Веждите на капитана се вдигнаха и другите си зашепнаха невярващо. Юлий се спогледа с Гадитик, който поклати глава. Посланието беше ясно.

— Глава на семейство! Чест е за мен да се запозная с тебе — каза капитанът и се ухили зловещо. — Може би двадесет таланта ще е добра цена, за да те пусна.

— Петдесет — каза Юлий и изправи рамене, докато изричаше думите.

Капитанът премига и самообладанието му изчезна.

— Това са двадесет хиляди златни монети — каза той изумено.

— Направи ги петдесет — отвърна твърдо Юлий. — Когато те намеря и те убия, ще ми трябват пари. Далеч съм от дома си, в края на краищата.

Въпреки болката в главата успя да изобрази дивашка усмивка.

Капитанът бързо се съвзе от изненадата.

— А, ти си онзи със счупената глава. Сигурно умът ти е останал на палубата на кораба ми. Ще поискам петдесет, пък като не дойдат — морето е достатъчно дълбоко.