![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Извади малкия си нож и преряза гърлото на войника, като се дръпна възможно най-много, за да не изцапа дрехите си с кръв. Мъжът издаде задавен звук и очите му се проясниха за момент, преди смъртта да го отнесе. Тубрук пусна ножа, отвори вратата и излезе на градската улица. Оредяващите вече минувачи вървяха спокойно, без да знаят нищо. Старият вълк тръгна сред тях.
За да е в безопасност, трябваше да стигне при Ферк, но дотам имаше повече от една миля и макар че вървеше бързо, не можеше да тича — така щеше да се издаде и щяха да го подгонят. Чу познатия тропот на войнишки сандали, когато войниците заеха позиция и започнаха да спират минувачите: търсеха оръжия и виновни физиономии.
Няколко легионери притичаха покрай него — оглеждаха тълпата, докато бързаха да заемат изпреварващи позиции и да затворят пътя. Тубрук пое по една странична улица, след това по друга, като се мъчеше да не изпада в паника. Те не знаеха кого търсят, но той трябваше да се обръсне веднага щом се озове на сигурно място. Каквото и да се случеше, знаеше, че не бива да го хващат жив. Ако имаше късмет, нямаше да успеят да го свържат с имението и семейството на Юлий.
Когато войниците започнаха да затварят пътя, един от тълпата изведнъж хвърли кофата със зеленчуци, която носеше, и побягна. Тубрук благодари на боговете за гузната му съвест и се опита да не поглежда назад, когато войниците го събориха на земята, макар че поваленият изпищя отчаяно, когато главата му се удари в каменната настилка. Тубрук продължи да върви, завой след завой, с все по-ускоряващи се стъпки, и виковете останаха далеч зад него. Когато стигна уличката, посочена му от Ферк, забави крачка в сгъстяващите се сенки. Отначало му се стори, че е пуста, но после видя приятеля си да излиза от един неосветен портик и да му маха. Влезе бързо вътре, почти изпаднал в нервен срив, и най-накрая се строполи на земята в мръсната стаичка, която означаваше безопасност поне за малко.
— Направи ли го? — попита Ферк, докато Тубрук се мъчеше да си поеме дъх, за да забави бясното биене на сърцето си.
— Мисля, че да. Утре ще разберем. Затвориха улиците, но аз им се изплъзнах. Богове, за малко да ме хванат.
Ферк му подаде бръснач и му посочи една купа със студена вода.
— Но трябва да се измъкнеш от града, приятелю. Няма да е лесно, ако Сула е мъртъв. Ако е жив, ще е почти невъзможно.
— Готов ли си да направиш каквото трябва? — попита Тубрук, докато мокреше гъстата си брада.
— Готов съм, макар че не ми се иска.
— Мене ще ме боли, не тебе. Направи го бързо, щом се обръсна.
Ръката му трепереше и той се поряза и изруга.
— Дай на мене — каза Ферк и взе бръснача.
Настъпи няколкоминутно мълчание, но в мислите им бушуваше буря.
— Видяха ли те, когато излезе? — попита Ферк, докато бръснеше гъстата му брада.
Тубрук помълча, после отговори:
— Не. Наложи се обаче да убия двама невинни.
— Републиката може да понесе малко кръв, ако смъртта на Сула възстанови равенството в Рим. Не съжалявай за това, което си направил, Тубрук.
Тубрук мълчеше. Когато бръсначът отнесе и последните остатъци от брадата му, потърка страните си и каза:
— Хайде, почвай.
Ферк си пое дълбоко дъх и се изправи срещу стария гладиатор. В силното лице на Тубрук не беше останало нищо от заекващия Далций.
— Може би… — започна колебливо той.
— Това е единственият начин, вече говорихме. Удряй.
Тубрук стисна облегалките на стола, а Ферк вдигна юмрук и почна да превръща лицето му в неузнаваема кървава каша. Почна с носа — счупи го с първия удар. Задиша тежко, а Тубрук се закашля, после преодоля болката и прошепна:
— Не спирай…
Когато свършеха, Ферк щеше да го отведе в дома си и в малката къща нямаше да останат никакви следи от тях. Тубрук щеше да бъде изкаран, окован във вериги, с други роби, напускащи града, с подуто лице. Ферк щеше да продаде още един безименен роб на едно имение извън града, роб, готов за изнурителен живот и работа в полето.
Накрая Тубрук вдигна ръка и Ферк спря, задъхан и учуден колко много сила се изисква да обезобразиш един човек. Мъжът, който седеше на стола, изобщо не приличаше на онзи, който беше влязъл от улицата. Но беше доволен.
— Никога не бия робите си — измърмори Ферк.
Тубрук преглътна кръвта и каза:
— Не биеш роб.