![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Далций влезе при него — още носеше подноса от подправките.
— Може ли да гледам как приготвяш сладоледа? При последния ми господар нямаше такова нещо.
Касаверий му кимна да се приближи.
— Всичко е готово. Трябва да се занесе през кухнята бързо, преди да почне да се топи.
Далций се наведе над масата и без да иска, бутна кана с лепкав сироп, който се разля в широко жълто петно. Доброто настроение на Касаверий мигом изчезна.
— Бързо, глупак такъв! Донеси парцал да го попиеш!
Едрият роб уплашено заекна:
— Аз… без да искам… да го съберем в подноса, господарю?
Протегна подноса и Касаверий вдигна купите и бързо ги почисти с мократа си от пот кърпа. Нямаше време да търси чиста — ледът се топеше. Сложи купите на подноса и избърса раздразнено пръсти.
— Не ми стой така, тичай! Ако се спънеш, ще заповядам да те бичуват.
Далций бързо излезе, а Касаверий започна да бърше разсипаното. Може би този здравеняк не беше подходящ за по-фини задачи.
Щом излезе в коридора, Тубрук изля шишенцето с отрова в купите и разбърка леда с пръст. След това изтича и подаде подноса на чакащия роб. Очите му, допреди миг толкова нервни, погледнаха спокойно отдалечаващия се гръб на роба. Сега трябваше да избяга… но имаше да свърши една кървава работа. Въздъхна. Касаверий не беше лош човек, но някой ден, дори когато си обръснеше брадата и оставеше косата си да порасне до обичайната й дължина, готвачът можеше да го познае. Обзет от внезапна умора, Тубрук тръгна към студените стаи, като опипваше ножа с костена дръжка, пъхнат под туниката му. Щеше да направи така, че да изглежда като убийство, а не самоубийство. Това щеше да спаси семейството на Касаверий от отмъщение.
— Занесе ли подноса? — изсъска готвачът, когато Тубрук влезе в малката студена стая.
— Да. Съжалявам, Касаверий.
Тубрук бързо пристъпи към готвача. Гласът му изведнъж беше станал плътен, а държането му — съвсем различно. Касаверий видя ножа и се вцепени от страх.
— Далций! Не! — възкликна той, но Тубрук замахна и заби камата в месестите му гърди, право в сърцето.
Удари още два пъти, за да е сигурен.
Касаверий се помъчи да си поеме дъх, но не можа. Лицето му стана мораво, краката му омекнаха и той се стовари на пода.
Тубрук се изправи. Повдигаше му се. През всичките години като гладиатор и легионер никога не беше убивал невинен човек и сега се чувстваше опетнен. Харесваше Касаверий, а и знаеше, че боговете преследват онези, които нараняват добри хора. Като се опитваше да не гледа проснатото на пода тяло на дебелия готвач, излезе и забърза по коридора към кухнята. Трябваше да избяга и да стигне до Ферк, преди да вдигнат тревога.
Сула се беше излегнал на една кушетка. Мислите му бяха далеч от разговора с неговия помощник Антонид. Денят беше дълъг, сенатът като че ли се опитваше да попречи на предложенията му за нови магистрати. Беше станал диктатор, получил мандат да възстанови реда в републиката, и сенаторите с готовност бяха удовлетворявали всичките му желания през първите няколко месеца. Но отскоро се налагаше да държи безкрайни речи за властта и ограниченията на службата и съветниците му бяха казали, че за момента не бива да настоява твърде много. Дребни душици! С дребни дела и дребни мечти. Марий, ако беше жив, щеше да ги нарече глупаци.
— …ще бъдат изказани възражения за ликторите, приятелю — тъкмо казваше Антонид.
Сула изсумтя презрително.
— Въпреки възраженията ще продължавам да водя двадесет и четирима ликтори с мен. Имам много врагове и искам ликторите да напомнят за властта ми, докато вървя между Капитолия и курията.
Антонид сви рамене.
— Преди е имало само дванадесет. Може би е по-добре да отстъпиш пред сената по този въпрос, за да спечелиш сила за по-сериозни преговори.
— Писна ми от тези беззъби старци! — изсъска Сула. — Нима редът в Рим не беше възстановен през последната година? Те можеха ли да го постигнат? Не. Къде беше сенатът, когато аз се биех за живота си? С какво ми помогнаха тогава? Аз съм техният господар и те трябва да признаят този прост факт. Омръзна ми да се съобразявам с тяхната чувствителност и с претенциите им, че републиката още била млада и силна.