Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Може ли да седна? — попита той и понеже вече го бе сторил, Бекстрьом просто кимна.
— А на теб с какво мога да ти бъда полезен? — попита. Лапландски селянин, си каза.
С нищо особено според Ниеми. Въпросът по-скоро бе с какво той би могъл да е полезен на Бекстрьом.
— Един съвет с най-добри намерения — обясни Ниеми.
— Слушам — отвърна Бекстрьом.
— Мисля, че трябва да успокоиш топката с Роле Столхамар. Той не е от хората, дето се нуждаят от капак на тенджера, за да светят маслото на такъв като Даниелсон. При това са били приятели. Никак не ми пасва тук.
— Наистина? — отвърна Бекстрьом с приятелска усмивка. — Чакай да видим, първо Даниелсон и Столхамар си седят, поркат и вдигат патардия докъм десет и петнайсет вечерта. После слиза съседката и ги овиква. Непосредствено след това Даниелсон е убит. Но не от Столхамар, понеже той вече се е заолюлявал към къщи, за да спи своя здравословен ранен сън. А почти веднага се появява някакъв неизвестен извършител, невидим, безшумен и изчезнал без следа, защото не ми изглежда нито ти, нито Фернандес да сте намерили и помен от него, макар че очевидно тъкмо той е намлатил Даниелсон. Така да те разбирам, нали?
— Знам, че звучи странно — отвърна Ниеми, — но…
— Така да те разбирам, нали? — повтори Бекстрьом, фиксирайки Ниеми гневно.
— Да, защото не вярвам Роле да причини нещо подобно на приятел, значи май така трябва да е станало. Колкото и невероятно да звучи.
— Аз пък не съм на това мнение. А сега, ако обичаш, извини ме.
Ниеми сви рамене, пожела приятен уикенд и си тръгна. Бекстрьом само кимна. После напусна лудницата, която понастоящем бе негово работно място, и извървя пеша целия път до дома.
19
Час по-късно Бекстрьом седеше на кухненската маса в уютната си бърлога и потен от напрежение, се подготви с лист и химикалка да въведе малко ред в своя нов живот.
Да видим сега, помисли си, захапал химикалката. Първо два дни пост. Абсолютно въздържание до последната подробност, единствено зеленчуци, вода и разни подобни екстри. После по-балансирана диета в продължение на два дни и ако изчисленията му са точни, според метода Бекстрьом би следвало да пийне здравата в неделя. Лесна работа, помисли си той.
Случи се по-рано, понеже още в петък вечер получи просветление.
Най-напред отиде под душа, после старателно се избърса, навлече халата, седна на дивана и изгледа филма, който му бе дал лекарят. Целия запис. Облече си спортния екип, разходи се из половината Кунгсхолмен и изгълта три леки бири още щом се прибра. Не помогнаха. Пак се чувстваше като орел, налетял на електрическа жица.
При това положение нямаше никакъв избор. Взе една тъмна и една синя бира, свлече се като пребит тюлен и някъде между съня и дрямката получи божествено откровение.
В спалнята му бе тъмно и леко замъглено, това по някакъв начин се оказа възможно. Внезапно висок хърбав старец, облечен в бели дрехи и с брада чак до пъпа, пристъпи до леглото му, положи ръка със синкави вени на рамото му и заговори:
— Синко. Синко, слушаш ли ме?
Какво, татко, помисли си Бекстрьом объркан, понеже това бе някакъв мършав белобрад дядка, който ни най-малко не наподобяваше пияндето със зачервена мутра, старши сержант в Полицейското управление на Мария, а според откачената му майка и родител на Бекстрьом.
„Боже Господи — помисли си Бекстрьом, който изведнъж разбра какво става. — Боже Господи!“
— Синко — повтори брадатият. — Чуваш ли какво ти казвам?
— Слушам, отче.
— Животът, който живееш, вече не е цял, а раздвоен — заяви старчето. — Поел си по грешен път, синко, послушал си лъжепророците.
— Прости ми, татко — изскимтя Бекстрьом.
— Върви си с мир, синко — отвърна старецът и пак го потупа по рамото. — Гледай да се върнеш в правия път. Стани отново пълноценен човек.
— Обещавам, тате — отговори Бекстрьом, седна в леглото и изведнъж се почувства съвсем буден.
Посланието, което бе получил, беше пределно ясно. Изкъпа се повторно, обу си панталон, облече чиста риза и сако. Когато излезе на улицата, вдигна очи към безкрайната синева над кръглата си глава и благодари на своя Господ и Създател.
— Огромно благодаря, Татко — каза Бекстрьом, а две минути по-късно седеше на обичайната маса в свидната си стара квартална кръчма.
— Бекстрьом, къде се дяна, по дяволите — поде сервитьорката, която бе финландка и от време на време намазваше пълна тренировъчна програма в кревата му марка „Хестенс“, при условие разбира се, че не бе набелязал нещо по-добро.