Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 130
Перейти на страницу:

— Може ли да седна? — попита той и понеже вече го бе сторил, Бекстрьом просто кимна.

— А на теб с какво мога да ти бъда полезен? — попита. Лапландски селянин, си каза.

С нищо особено според Ниеми. Въпросът по-скоро бе с какво той би могъл да е полезен на Бекстрьом.

— Един съвет с най-добри намерения — обясни Ниеми.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

— Мисля, че трябва да успокоиш топката с Роле Столхамар. Той не е от хората, дето се нуждаят от капак на тенджера, за да светят маслото на такъв като Даниелсон. При това са били приятели. Никак не ми пасва тук.

— Наистина? — отвърна Бекстрьом с приятелска усмивка. — Чакай да видим, първо Даниелсон и Столхамар си седят, поркат и вдигат патардия докъм десет и петнайсет вечерта. После слиза съседката и ги овиква. Непосредствено след това Даниелсон е убит. Но не от Столхамар, понеже той вече се е заолюлявал към къщи, за да спи своя здравословен ранен сън. А почти веднага се появява някакъв неизвестен извършител, невидим, безшумен и изчезнал без следа, защото не ми изглежда нито ти, нито Фернандес да сте намерили и помен от него, макар че очевидно тъкмо той е намлатил Даниелсон. Така да те разбирам, нали?

— Знам, че звучи странно — отвърна Ниеми, — но…

— Така да те разбирам, нали? — повтори Бекстрьом, фиксирайки Ниеми гневно.

— Да, защото не вярвам Роле да причини нещо подобно на приятел, значи май така трябва да е станало. Колкото и невероятно да звучи.

— Аз пък не съм на това мнение. А сега, ако обичаш, извини ме.

Ниеми сви рамене, пожела приятен уикенд и си тръгна. Бекстрьом само кимна. После напусна лудницата, която понастоящем бе негово работно място, и извървя пеша целия път до дома.

19

Час по-късно Бекстрьом седеше на кухненската маса в уютната си бърлога и потен от напрежение, се подготви с лист и химикалка да въведе малко ред в своя нов живот.

Да видим сега, помисли си, захапал химикалката. Първо два дни пост. Абсолютно въздържание до последната подробност, единствено зеленчуци, вода и разни подобни екстри. После по-балансирана диета в продължение на два дни и ако изчисленията му са точни, според метода Бекстрьом би следвало да пийне здравата в неделя. Лесна работа, помисли си той.

Случи се по-рано, понеже още в петък вечер получи просветление.

Най-напред отиде под душа, после старателно се избърса, навлече халата, седна на дивана и изгледа филма, който му бе дал лекарят. Целия запис. Облече си спортния екип, разходи се из половината Кунгсхолмен и изгълта три леки бири още щом се прибра. Не помогнаха. Пак се чувстваше като орел, налетял на електрическа жица.

При това положение нямаше никакъв избор. Взе една тъмна и една синя бира, свлече се като пребит тюлен и някъде между съня и дрямката получи божествено откровение.

В спалнята му бе тъмно и леко замъглено, това по някакъв начин се оказа възможно. Внезапно висок хърбав старец, облечен в бели дрехи и с брада чак до пъпа, пристъпи до леглото му, положи ръка със синкави вени на рамото му и заговори:

— Синко. Синко, слушаш ли ме?

Какво, татко, помисли си Бекстрьом объркан, понеже това бе някакъв мършав белобрад дядка, който ни най-малко не наподобяваше пияндето със зачервена мутра, старши сержант в Полицейското управление на Мария, а според откачената му майка и родител на Бекстрьом.

„Боже Господи — помисли си Бекстрьом, който изведнъж разбра какво става. — Боже Господи!“

— Синко — повтори брадатият. — Чуваш ли какво ти казвам?

— Слушам, отче.

— Животът, който живееш, вече не е цял, а раздвоен — заяви старчето. — Поел си по грешен път, синко, послушал си лъжепророците.

— Прости ми, татко — изскимтя Бекстрьом.

— Върви си с мир, синко — отвърна старецът и пак го потупа по рамото. — Гледай да се върнеш в правия път. Стани отново пълноценен човек.

— Обещавам, тате — отговори Бекстрьом, седна в леглото и изведнъж се почувства съвсем буден.

Посланието, което бе получил, беше пределно ясно. Изкъпа се повторно, обу си панталон, облече чиста риза и сако. Когато излезе на улицата, вдигна очи към безкрайната синева над кръглата си глава и благодари на своя Господ и Създател.

— Огромно благодаря, Татко — каза Бекстрьом, а две минути по-късно седеше на обичайната маса в свидната си стара квартална кръчма.

— Бекстрьом, къде се дяна, по дяволите — поде сервитьорката, която бе финландка и от време на време намазваше пълна тренировъчна програма в кревата му марка „Хестенс“, при условие разбира се, че не бе набелязал нещо по-добро.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)