Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Говедо недно, трябва да е бил факир с конете — отбеляза Бекстрьом, който бе слушал само с половин ухо.
Половин милион за няколко месеца, помисли си.
— И през ум не би ми минало — поклати глава Надя. — Залагането на коне е игра с нулева сума. Ако човек е късметлия и поназнайва нещо за тези животни, в дългосрочен план може и да стабилизира печалбите. Той просто е търгувал с печеливши фишове. Толкова е просто, а някои от тях определено са негови. Продава ги на някого, който е принуден да обясни на данъчните как е успял да си купи нов мерцедес без каквито и да било доходи. Същото е и с боновете. Продавал ги е на хора, които са ги използвали, за да приспаднат разходи от финансовия си баланс. Сто на сто е завързал познанствата, докато е бил експерт по отчетната дейност и счетоводител, а не се изискват някакви специални умения.
Пак по-добре, отколкото да събира празни стъклени бутилки като всички останали дърти пияндета, помисли си Бекстрьом.
— Извинете — рече Алм с виновен жест, понеже звънна телефонът му. — Алм — поздрави той, след което в продължение на няколко минути седя на мястото си и мънка, докато Бекстрьом го зяпаше все по-ядно. — Извинявайте — повтори Алм след края на разговора.
— Няма нищо — отвърна Бекстрьом. — Дано не ти пречим. Сигурно е било жизненоважно.
— Беше Ниеми — обясни Алм. — Използвах да му се обадя по време на паузата, за да му подхвърля за Роле Столхамар.
— Присъства ли в регистрите? — попита Бекстрьом. — Защо не ни каза?
— Не — поклати глава Алм. — Няма го там, затова пък е дал пръстови отпечатъци на Ниеми във връзка с едно старо убийство в Стокхолм преди сто години. Столхамар и колегата му, дали не се казваше Бренстрьом, посетили дома на стар наркоман, живущ на Пипершгатан, доста близо до управлението. Там нямало никого, но така и така били отишли, възползвали се да поровят в наркобърлогата му. На Бренстрьом му се сторило, че в апартамента леко смърди на мърша, та издърпал долната част на стар разтегателен диван в дневната. Там си лежал живущият. Напъхан отдолу със забит в кратуната ледокоп от вида ледени ръце. При пристигането на криминалистите се наложило Роле и Бренис да дадат отпечатъци за сравнение, та да могат да отделят техните.
— И не смяташ, че може те да са го направили? — попита Бекстрьом с усмивка. — Защо ми се струва, че Бренстрьом беше любител на зимните спортове?
Поредният слабоумник, помисли си той. Със Столхамар трябва да са били безупречен тандем. Слепец води слепеца.
— Било е през юли — обясни Алм. — Жертвата е лежала там цяла седмица, та ако не възразяваш…
— Разбира се — отвърна Бекстрьом.
— Да си дойдем на думата — продължи Алм. — Ниеми звънна, за да сподели, че тъкмо сравнил отпечатъците на Столхамар със снетите от разни чаши, бутилки и прибори в дома на Даниелсон.
— И? — попита Бекстрьом.
— Да — потвърди Алм. — На Столхамар са.
— Да не повярваш — отвърна Бекстрьом. — Старият добряк.
— Ето какво ще направим — оповести Бекстрьом след кратък размисъл и фактът, че той му отне половин минута, май показва, че отново идва на себе си, си каза наум.
— Ти, Аника — кимна на колежката Карлсон. — Ще поговориш с прокурора какво имаме срещу Столхамар. Перфектно би било, ако просто отидем да го приберем, та да го тикнем на топло още преди уикенда. Така ще можем веднага да се заемем с него в понеделник сутрин. Три дни в кафеза без капчица пиячка обикновено оказват въздействие върху дъртите алкохолици.
— Ще се погрижа — отвърна Аника Карлсон, без дори да се нацупи.
— А ти, Надя, може да се опиташ да намериш номера на банковия сейф. Сто на сто е натъпкан със стари касови бележки и тем подобни бумаги. Впрочем и ти говори с прокурора, за да си спестим опяването впоследствие. Старите приятели на жертвата — продължи Бекстрьом към Алм. — Изкарай техни снимки, за да обходим съседите наново, да видим дали няма да намерим и очевидци. За предпочитане такива, дето са видели Столхамар да залита из махалата по пантофи, с гумени ръкавици и окървавен дъждобран.
— Вече го приложих на единайсет от тях — отвърна Алм, изравяйки от папката си прозрачен джоб. — Снимки от паспорти или шофьорски книжки на всички. При това и пълни списъци за бърза справка. Възможно е да се наложи да ги допълним впоследствие, но Столхамар вече е сред тях.
— Фантастично — възкликна Бекстрьом. — Мисля да започна, като се възползвам от снимките ти — каза му, без да обясни защо. — Време е да надуем сирените, Алм. Столхамар е приоритет номер едно, а всичко останало не е. Разбрахме ли се?