Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Някой друг? — Бекстрьом кимна към купчинката снимки.
— Всъщност този е моят бивш девер, Халвар Сьодерман — обясни госпожа Андершон, посочвайки снимката на бившия търговец на коли Халбата — Халвар Сьодерман, на седемдесет и една. Бях омъжена за по-големия му брат Пер Сьодерман, Пер А. Сьодерман — поясни госпожа Андершон с акцент върху А-то. — Съвсем различен от по-малкия си брат, който е същински нехранимайко. Категорично; само дето моят мъж, за съжаление, почина преди десет години.
Сто на сто се е гътнал при удар от падащи тежести, помисли си Бекстрьом. Хвърли последен кос поглед към безспорно достойните за възхищение прелести на Брит-Мари Андершон, благодари за съдействието, наемете Стигсон, който тръгна с неохота, и се сбогува. Стигсон изглеждаше така, сякаш Бекстрьом бе изтръгнал сърцето от гърдите му, та противно на всички правилници се наведе и прегърна старата, преди да се изнесат.
— Каква жена, каква жена — въздъхна Ян О. Стигсон, като седна зад волана, за да отидат до Йернвегсгатан и да огледат дискретно жилището на Столхамар.
— Не се ли замисляш, че може да ти бъде баба? — попита Бекстрьом.
— По-скоро майка — възрази Стигсон. — Представи си, Бекстрьом. Да имаш майка с подобно тяло.
— Обичаш милата си майчица — отбеляза той лукаво.
Майка, която трябва да го е подлагала на инцестни посегателства от най-ранна възраст, си помисли.
— Всички са така — отвърна младши полицай Стигсон и изгледа учудено своя шеф. — Искам да кажа, обичат майките си.
Определено жертва на инцест. Горкото копеленце, помисли си Бекстрьом и кимна.
18
Бекстрьом го свърши като по учебник. Най-напред накара Стигсон да направи няколко кръгчета из пресечките около жилището на Столхамар. Нито следа от него.
После се промъкнаха в сградата, където живееше, и подслушаха през процепа на пощенската кутия на входната му врата. Никакъв звук.
След това Бекстрьом се обади на домашния му телефон. Няколко позвънявания отвътре, които обаче не предизвикаха някаква доловима човешка дейност.
Тогава го набра на мобилния му телефон.
— Роле — рече Столхамар, но Бекстрьом не гъкна. — Ало, ало — повтори онзи.
Бекстрьом затвори.
— Абсолютно сигурен съм, че се е чупил — прецени той и кимна към Стигсон в мига, когато съседът на Столхамар отвори вратата, застана на прага и ги зяпна.
Дребно жилаво старче — на около 70, помисли си Бекстрьом.
Според учебника такива неща не се случваха често, но той, естествено, се справи с възникналата ситуация.
— Знаеш ли накъде е отпрашил Роле? — попита го с благонравен вид. — Той е наш стар приятел и бихме искали да говорим с него.
— Да, няма нужда човек да е гений, за да се досети — изсъска дядката и се вторачи в хавайската му риза и бръснатата глава на Стигсон.
Иначе не разполагал с каквито и да било сведения и ако не се пръждосали на мига, щял да се обади в полицията.
На връщане към участъка Бекстрьом обясни на Стигсон обичайните тривиалности. Че трябва да се обади на разследващата група да държат под око адреса на Столхамар и веднага да потърсят Аника Карлсон, ако случайно се появи. Да даде номера на джиесема му на колегите, които се занимават с мобилно проследяване, за да проверят дали могат да открият къде се е намирал Столхамар, когато бе вдигнал.
— Нали си записа времето, когато се обадих?
— Да, 14:45:20 — кимна Стигсон. — Споко, шефе — рече онзи.
На слизане от колата в гаража налетя на колежката Аника Карлсон, която пожела да говори насаме с Бекстрьом и изгледа Стигсон на кръв.
— С какво мога да ти бъда полезен, Аника — усмихна се любезно Бекстрьом.
— Говорих с прокурора. Туве ще се заеме с това. Страшно свястно момиче — увери го тя.
Значи и с нея си била, помисли си Бекстрьом. Да го произнесе на глас все пак би било неразумно. Та кой би желал да започне уикенда с пукнат череп.
— Ти или аз ще държим под око нещата през почивните дни? — продължи Карлсон.
— Би било хубаво, ако ти имаш възможност — отвърна Бекстрьом. — Не за друго, ами малко съм я закъсал с предишната работа. Накрая бях принуден да поема твърде много часове извън работното време и тъй като искам да бъда на линия, ако стане напечено, мислех да почивам този уикенд — излъга Бекстрьом.
Нямало никакъв проблем според Карлсон.
Когато се върна в кабинета си, за да събере най-необходимото и все по някое време да се прибере у дома, Ниеми внезапно мушна нос в стаята с какви ли не въпроси за обсъждане.