Онзи, който убие дракона [bg]

Десет минути по-късно Бекстрьом, Карлсон и Столхамар се настаниха в стая за разпити в Криминалния отдел. Съдейки по облеклото и външния му вид, Столхамар явно бе изкарал напечен уикенд. Тридневна брада, пот, непрани дрехи и смрад както на старо, така и на ново напиване. Иначе си бе същият. Едър здравеняк с остро набраздено лице и без грам тлъстина по мускулестото тяло.

— Шибана работа, Бекстрьом — поде той, почесвайки крайчето на окото си с кокалчето на дясната ръка. — Какви са тия скапани гангстери, дето са убили Кале?

— Надявахме се ти да ни помогнеш по този въпрос — отвърна Бекстрьом. — Издирваме те от няколко дни.

— В четвъртък сутринта заминах за Малмьо — обясни Столхамар и потърка кръвясалите си очи. — Нали тогава е станало, ако съм схванал нещата правилно?

— Че какво си правил в Малмьо? — попита Бекстрьом.

Аз задавам въпросите тук, помисли си.

— Имам там една стара изгора. Адски печена мадама, та щом с Кале ударихме печалбата в сряда и ненадейно намазах десет бона, хич не се колебах. Хванах влака на юг. Не понасям шибаните самолети. Адски са тесни. Трябва да си някой мухльо японец с ампутирани крака, за да се намърдаш. Пък и не сервират нищо. Пътувах със сутрешния. Пристигнах рано следобед.

— Тя има ли си име? — попита Бекстрьом.

— Коя? — Столхамар зяпна учудено Аника Карлсон.

— Мадамата от Малмьо — поясни Бекстрьом.

— Много ясно — отговори му. — Маря Улсон. Живее на Стафансвеген 4. Има я в указателя. Медицинска сестра в тамошната болница. Посрещна ме на централна гара Малмьо. Спокойно можеш да ѝ се обадиш, ако не ми вярваш.

— А после? — попита Бекстрьом.

— После не сме си подавали носа навън — до петъка, когато заминахме за Копенхаген и се наобядвахме стабилно. Изкарахме така целия ден и половината нощ.

— И после?

— Ами после се върнахме. Някъде на ранина. В Малмьо. В дома на Маря, там продължихме. В събота излязох да понапазарувам, преди да затворят магазина за алкохол. После пак му отпуснахме края.

— Пак му отпуснахте края?

— Определено — въздъхна Столхамар. — В адска кондиция е това момиче, пък аз самият съм бил и в по-добра форма. Та тъй, не съм излизал от бърлогата до неделя вечер, когато Светкавицата звънна по мобилния, да каже какво е станало.

— Светкавицата?

— Бьорн Юхансон. Друг стар авер от ласкалото. Сигурно го знаеш. Известен е в града. Стар образ от Солна. Той именно притежаваше „Светкавично електричество“ в Сумпан, ама сега го е поел малкият. Да, разказа ми всичко и вече нямаше как да си лежа в гнездото там, в Малмьо, та взех нощния влак на север — да ви помогна да спипате мизерника, дето е убил Кале.

— Много мило от твоя страна, Роланд — отвърна Бекстрьом.