Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 130
Перейти на страницу:

Изглежда, Столис все пак е размишлявал между всичките питиета и е решил да се посъпротивлява, си каза.

— Да, по дяволите. Много ясно, че ще съм на линия. Та значи, ето ме — поясни Роли.

Отне им два часа да проучат какви ги бе вършил Столхамар от четвъртък сутрин, когато внезапно бе отпътувал, та чак до понеделник сутрин, когато изникна в Полицейското управление на Солна. После се оттеглиха за обяд.

Бекстрьом се натъпка, понеже съзнаваше, че това тук можеше да се окаже тегава история. Кюфтенца с картофено пюре и сметанов сос, а този път и марципанова прахосмукачка, и мазарин. Аника Карлсон мушна набързо салата с паста и минерална вода, преди да се погрижи Алм и останалите да се заемат с проверката на сведенията, които бе дал Роланд Столхамар относно посещенията си в Малмьо и Копенхаген. Той самият се задоволи със сандвич и чаша кафе, които Аника му донесе от кафенето на долния етаж.

По малко се приближаваме, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се завърнаха по местата си. Столхамар бе започнал да се поти по многообещаващ начин, а когато надигна кафето към устните си, за по-сигурно го хвана с двете ръце.

— Бил си в Солвала миналата сряда, 14 май — отбеляза Бекстрьом. — Ще ни разкажеш ли за това?

Отишъл там още в четири следобед, за да погледа загрявката и да наобиколи и преслуша старите приятели.

— Загрявка? — попита Аника Карлсон, която не се бе обаждала кой знае колко предобед.

Столхамар обясни. Когато извеждат конете на хиподрума преди надбягването, за да подгреят.

— Като стречинг, сещаш се. Загряваш. Преди да излезеш за истинското състезание — поясни Столхамар.

Някой и друг час по-късно се появил Кале Даниелсон. Говорили с Гунар Густафсон, който ги уверил, че подсказването му от предишния ден още важало. Незабавно правосъдие се справял превъзходно по време на първата загрявка. Изглежда, старата му контузия била преодоляна.

— Според Гура конят бил като нов — обясни Столхамар. — Вече не бил толкова буен, но физиката му си оставала феноменална. Според моето мнение, Бекстрьом, истински шибан локомотив.

— Как се намерихте там, във Вала? — попита Аника Карлсон. — Предварително ли бяхте определили къде да се срещнете, или?

— Той май ми звънна по мобилния си — поклати глава Столхамар. — Така ми се струва.

— Значи Кале е имал мобилен телефон — отбеляза Аника.

— Че нали всички имат в наше време — отвърна Столхамар и я изгледа с учудване.

— Имаш ли номера му? Номера на мобилния — поясни Бекстрьом.

— Мм-нее — поклати глава Столхамар. — Че за какво ми е? Обикновено му звънях на домашния или се виждахме някъде из града. Ако не си бе у тях, оставях съобщение на секретаря. Той се обаждаше. Пък и нали Кале имаше номера на моя мобилен.

— Чакай малко, Роланд — заинати се Бекстрьом. — Ясно е, че трябва да имаш номера на мобилния му. — Тук нещо не е наред, помисли си.

— Не — продължи Столхамар. — Не чу ли какво казах — повтори и го изгледа гневно.

— Виждал ли си Даниелсон да притежава мобилен телефон? — попита Карлсон. — Сигурен ли си? — Тук нещо не е наред, помисли си тя.

— Сега, като казваш, всъщност не съм — отговори Столхамар.

Мамка му, помисли си Бекстрьом, размениха погледи с колежката му и реши да смени темата.

— После ще го дообсъдим — рече Бекстрьом. — Май двамата с Даниелсон сте спечелиш маса пари.

Двамата с Даниелсон заложили 500 крони за победа на новоизгрелия Незабавно правосъдие, разделили си фиша, а две минути след старта били по-богати с над 20 000.

— И после? — попита Бекстрьом.

— Кале прибра парите — обясни Столхамар, сетне викна един бакшиш за вкъщи, за да направи вечерята. Нали щяхме да се видим у тях, за да хапнем, та ми се видя правилно. Да не се изкушава човек. Като наближиш седемдесетака, вече си се поопознал — обясни той. — И с пълно право — продължи, — понеже още на следващото надбягване останах без нищо. Принудих се да взема назаем стотачка от стар приятел, та да не се налага да ходя пеша до Кале. Наближаваше осем, а кой ще иска да седне на масата посред нощ. Ако не говорим за среднощна закуска, разбира се.

Мамка му, помисли си Бекстрьом.

— Той има ли си име? — попита го.

— Кой? — врътна учудено глава Столхамар. — Кале ли?

— Онзи, от когото си взел стотачката.

— Светкавицата — каза Столхамар. — Мислех, че съм го споменал. Не говорихме ли за него преди обяда?

— Взел си такси до дома на Даниелсон. До Хаселстиген 1? — попита Бекстрьом, в чиято памет показанията на Брит-Мари Андершон още бяха пресни.

— Точно така — кимна Столхамар.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)