Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Изглежда, Столис все пак е размишлявал между всичките питиета и е решил да се посъпротивлява, си каза.
— Да, по дяволите. Много ясно, че ще съм на линия. Та значи, ето ме — поясни Роли.
Отне им два часа да проучат какви ги бе вършил Столхамар от четвъртък сутрин, когато внезапно бе отпътувал, та чак до понеделник сутрин, когато изникна в Полицейското управление на Солна. После се оттеглиха за обяд.
Бекстрьом се натъпка, понеже съзнаваше, че това тук можеше да се окаже тегава история. Кюфтенца с картофено пюре и сметанов сос, а този път и марципанова прахосмукачка, и мазарин. Аника Карлсон мушна набързо салата с паста и минерална вода, преди да се погрижи Алм и останалите да се заемат с проверката на сведенията, които бе дал Роланд Столхамар относно посещенията си в Малмьо и Копенхаген. Той самият се задоволи със сандвич и чаша кафе, които Аника му донесе от кафенето на долния етаж.
По малко се приближаваме, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се завърнаха по местата си. Столхамар бе започнал да се поти по многообещаващ начин, а когато надигна кафето към устните си, за по-сигурно го хвана с двете ръце.
— Бил си в Солвала миналата сряда, 14 май — отбеляза Бекстрьом. — Ще ни разкажеш ли за това?
Отишъл там още в четири следобед, за да погледа загрявката и да наобиколи и преслуша старите приятели.
— Загрявка? — попита Аника Карлсон, която не се бе обаждала кой знае колко предобед.
Столхамар обясни. Когато извеждат конете на хиподрума преди надбягването, за да подгреят.
— Като стречинг, сещаш се. Загряваш. Преди да излезеш за истинското състезание — поясни Столхамар.
Някой и друг час по-късно се появил Кале Даниелсон. Говорили с Гунар Густафсон, който ги уверил, че подсказването му от предишния ден още важало. Незабавно правосъдие се справял превъзходно по време на първата загрявка. Изглежда, старата му контузия била преодоляна.
— Според Гура конят бил като нов — обясни Столхамар. — Вече не бил толкова буен, но физиката му си оставала феноменална. Според моето мнение, Бекстрьом, истински шибан локомотив.
— Как се намерихте там, във Вала? — попита Аника Карлсон. — Предварително ли бяхте определили къде да се срещнете, или?
— Той май ми звънна по мобилния си — поклати глава Столхамар. — Така ми се струва.
— Значи Кале е имал мобилен телефон — отбеляза Аника.
— Че нали всички имат в наше време — отвърна Столхамар и я изгледа с учудване.
— Имаш ли номера му? Номера на мобилния — поясни Бекстрьом.
— Мм-нее — поклати глава Столхамар. — Че за какво ми е? Обикновено му звънях на домашния или се виждахме някъде из града. Ако не си бе у тях, оставях съобщение на секретаря. Той се обаждаше. Пък и нали Кале имаше номера на моя мобилен.
— Чакай малко, Роланд — заинати се Бекстрьом. — Ясно е, че трябва да имаш номера на мобилния му. — Тук нещо не е наред, помисли си.
— Не — продължи Столхамар. — Не чу ли какво казах — повтори и го изгледа гневно.
— Виждал ли си Даниелсон да притежава мобилен телефон? — попита Карлсон. — Сигурен ли си? — Тук нещо не е наред, помисли си тя.
— Сега, като казваш, всъщност не съм — отговори Столхамар.
Мамка му, помисли си Бекстрьом, размениха погледи с колежката му и реши да смени темата.
— После ще го дообсъдим — рече Бекстрьом. — Май двамата с Даниелсон сте спечелиш маса пари.
Двамата с Даниелсон заложили 500 крони за победа на новоизгрелия Незабавно правосъдие, разделили си фиша, а две минути след старта били по-богати с над 20 000.
— И после? — попита Бекстрьом.
— Кале прибра парите — обясни Столхамар, сетне викна един бакшиш за вкъщи, за да направи вечерята. Нали щяхме да се видим у тях, за да хапнем, та ми се видя правилно. Да не се изкушава човек. Като наближиш седемдесетака, вече си се поопознал — обясни той. — И с пълно право — продължи, — понеже още на следващото надбягване останах без нищо. Принудих се да взема назаем стотачка от стар приятел, та да не се налага да ходя пеша до Кале. Наближаваше осем, а кой ще иска да седне на масата посред нощ. Ако не говорим за среднощна закуска, разбира се.
Мамка му, помисли си Бекстрьом.
— Той има ли си име? — попита го.
— Кой? — врътна учудено глава Столхамар. — Кале ли?
— Онзи, от когото си взел стотачката.
— Светкавицата — каза Столхамар. — Мислех, че съм го споменал. Не говорихме ли за него преди обяда?
— Взел си такси до дома на Даниелсон. До Хаселстиген 1? — попита Бекстрьом, в чиято памет показанията на Брит-Мари Андершон още бяха пресни.
— Точно така — кимна Столхамар.