Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Изглежда, данните съвпадат — вметна Алм. — Получих първите телефонни извлечения точно преди съвещанието. Според информацията за номера на жертвата (още нямам на останалите съседи) той се е обадил от домашния си телефон до друг стационарен в 22:27 часа вечерта. Значи малко преди и половина. Дай ми разпита на Андершон.
— Да, разбира се — Стагсон му подаде принтиран лист А4.
— Да — кимна Алм след бърз преглед на листа. — Това е номерът на домашния ѝ телефон. Впрочем последният разговор на Даниелсон.
Защото после е бил убит и ограбен от нашия някогашен душа на компанията Роле Столхамар, помисли си Бекстрьом, който почти не успяваше да прикрие възторга си.
— Има нещо друго, което малко ме смущава. Може би е най-добре да го спомена сега, преди да съм забравил — обади се Алм и кой знае защо, погледна към Бекстрьом.
— Да, за по-сигурно — отвърна той с дружелюбна усмивка.
— Когато проверявах Столхамар, забелязах, че живее на Йернвегсгатан в Сундбюберг. Това е само на неколкостотин метра от Екенсбергсгатан, където онзи поляк е открил дъждобрана и всичко останало, пантофите и ръкавиците. Така да се каже, намира се в естествената посока на движение. Ако искаш да минеш по най-прекия път към дома от Хаселстиген до Йернвегсгатан, минаваш през Екенсбергсгатан приблизително на мястото, където полякът е намерил дрехите.
— Виж ти — усмихна се кисело Бекстрьом. — Кой да предположи за стария наставник на младежи? Стигсон, тази дама Андершон. Тя не е видяла госта на Даниелсон, така ли? Или може би си забравил да я попиташ — покрай всичко останало?
— Не. Много ясно, че попитах — отвърна Стигсон и хвърли нервен поглед към криминален инспектор Аника Карлсон. — Много ясно. Не. Изобщо не го е видяла. Но докато е разговаряла с Даниелсон, е чула, че в гостната има още някой. Само дето не е влязла в апартамента, че да види кой е.
— Мислех си нещо друго — каза Бекстрьом и погледна към Алм.
— Да?
— В началото разказа, че мнозина от старите приятели на Даниелсон се обадили, щом разбрали за убийството.
— Да.
— Но не и Роланд Столхамар?
— Не — потвърди Алм. — Той не се е обаждал.
— Иначе май тъкмо той би трябвало да го стори, нали? Старо ченге и тъй нататък. Поркал с жертвата точно преди да умре — заяви Бекстрьом с наслада.
— Да, мен също ме смущава, да си кажа правата — отвърна Алм. — Ако знае, че Даниелсон е бил убит, и тъкмо той е бил при него същата вечер — все пак няма начин да бъдем съвсем сигурни въпреки показанията на Гура Жокея. В такъв случай това ужасно ме смущава.
— Хм — Бекстрьом кимна замислено.
Примката се затяга, си рече. Интересно, дали ще успея да се възнаградя с малка марципанова прахосмукачка и чашка кафе с бита сметана.
— Впрочем какво ще кажете за почивчица? — попита ги и погледна часовника. — Да речем, четвърт час?
Явно не е подходящият момент за разговор ребром, помисли си, понеже колежката Карлсон тутакси изхвърча през вратата с присвити очи.
Никой нямаше възражения.
16
Аха, да, помисли си Бекстрьом, когато с колегите му отново заеха своите места. Май остава само да затегнем примката, без да се палим и пришпорваме твърде много.
— Надя — кимна приветливо към Надя Хьогберг, — успя ли да изровиш нещо повече за нашата жертва?
Според Надя Хьогберг донякъде нещата си бяха ясни. С изключение на старото ООД на Даниелсон, което бе планирала да провери през уикенда. Освен това явно съществуваше някакъв банков сейф, който все още не бе открила. Ключовете бяха за сейф от клона на Търговска банка на Валхалавеген в центъра на Стокхолм, дотук ясно. Проблемът бе, че според банката нито Даниелсон, нито фирмата му разполагаха със сейф в конкретния офис. Номерът му също не ставаше ясен от ключовете и тъй като само в този клон имаше стотици сейфове, работата не беше особено проста.
— С банката си блъскаме главите — обясни Надя Хьогберг. — Ще разплетем случая.
Нещо все пак бе успяла да отметне и това бяха пачките бонове, които криминалистите бяха открили в апартамента на Даниелсон.
— Безброй са — оповести Надя. — Печеливши фишове от Солвала на стойност поне половин милион, касови бележки от таксита, сметки от ресторанти и маса други фактури — от покупки на офис мебели, та чак до бояджийски услуги в складово помещение във Флемингсберг, южно от Стокхолм. Става дума за фактури на обща стойност над един милион и всички се отнасят до последните месеци.