Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Алм само кимна и сви рамене. Като всички, които не умеят да губят, помисли си Бекстрьом.
— Ти идваш с мен — нареди той, като посочи с тлъст показалец младши полицай Стигсон. — Ще наминем към дома на Столхамар да хвърлим дискретен поглед какво си е наумило говедото. Е, май това е всичко поне засега.
— Ами аз? — обади се Фелисия Петершон и за по-сигурно посочи себе си.
— Да, ти — отвърна Бекстрьом с пресилено натъртване. — Помисли за онова вестникарче. Онзи малкия чер… Акофели. Нещо ме съмнява.
— Че какво общо има той със Столхамар? — Фелисия го изгледа учудено.
— Добър въпрос — отвърна Бекстрьом, който вече бе тръгнал да излиза. — Струва си да се позамислиш, Фелисия — продължи той.
Ето, и Черната водна кокошка да има какво да клъвне. Какво ли може да свързва Акофели с техния извършител, по дяволите? Според мен — нищо, си каза той.
— Намерѝ ни кола, Стигсон — нареди Бекстрьом веднага щом се отдалечиха на безопасно разстояние от чувствителните уши на Аника Карлсон.
— Сторено е — отвърна той. — Имам адреса на Столхамар. Йернвегсгатан номер…
— После ще се заемем — прекъсна го Бекстрьом. — Звънни на онази Андершон от Хаселстиген и питай дали може да се отбием.
— Така, така — отвърна Стигсон. — Шефът смята да ѝ покаже снимки на Столхамар?
— Най-напред мислех да се нагледам на даденостите ѝ — отвърна Бекстрьом, който започваше да си връща обичайната форма.
Всичко с времето си, та дори снимките на Столхамар, помисли си.
— Дадености — въздъхна Стигсон и поклати с неодобрение бръснатата си глава. — Честно, шефе. Става дума за дини, гигантски дини.
17
Дявол го взел, помисли си Бекстрьом още щом вратата ѝ се отвори. Та Брит-Мари Андершон беше дърта вещица! Към шейсетгодишна минимум по негова преценка. Той самият бе мъж в разцвета на силите си, тепърва предстоеше да навърши 55 чак през есента.
Буйна руса коса, порцелановосини очи, червени устни, зъби тъй бели, че със сигурност бяха от истински порцелан, тен от солариум, рокля на цветя, скъсена доста над коленете, щедро деколте — бе немислимо да спи по корем. Ама че шибана съдба, помисли си Бекстрьом. Поне шейсетгодишна, с което бе изпуснала неговия суперсалам още много преди смяната на хилядолетието.
За да завършим картинката, тя си имаше и кученце, което търчеше наоколо и джавкаше. От онези мексикански хлебарки, които можеш да удавиш в чаша чай, но за по-ясно се казваше Малчо.
— Няма, няма, успокой се, маме — вдигна тя изчадието и го целуна по муцуната. — Малчо винаги ревнува, когато мама я посещават господа — обясни госпожа Андершон, намигна и се усмихна с червените си устни.
В такъв случай май ще трябва да внимаваш да не направите някоя тройка с него и малкия Стигсон, помисли си Бекстрьом, който впрочем рядко пропускаше възможност да мисли подобни неща.
Сетне побърза да извади снимките на приятелите на Даниелсон, за да сложи край на тази простотия и в крайна сметка да се махне оттам. Домакинята им бе седнала на нисък фотьойл с розов плюш, а посетителите бе настанила на дивана на цветчета срещу него. През това време Малчо отново се разтича и разджавка, докато стопанката му не се смили и не го вдигна в скута си.
Ама танцьорчето е извадило късмет. Чиста педофилия, макар на обратно, помисли си Бекстрьом, а когато баба Андершон се наведе над масата, за да разгледа отблизо всички пияндурници приятели на пияницата Даниелсон, очичките на малкия Стигсон направо засвяткаха.
— Разпознавам ги почти до един — оповести госпожа Андершон. Поизпъна се и вдиша дълбоко за по-голяма увереност, усмихна се широко на своите посетители. — Те са старите приятели на Даниелсон. Подвизавали са се наоколо през всичките години, откакто живея тук, и мисля, че никога не съм виждала когото и да било от тях трезвен. Между другото, онзи не е ли някакъв стар бивш полицай? — попита тя и забоде дългия червен нокът на показалеца си върху паспортната снимка на Роланд Столхамар.
— Да — потвърди Бекстрьом. — Пенсиониран.
— Значи той е бил посетителят на Даниелсон, с когото вдигаха врява до небесата във вечерта на убийството.
— Защо мислите така? — попита Бекстрьом.
— Видях го, докато разхождах Малчо — отговори Брит-Мари Андершон. — Тътреше се по Росундавеген. Беше някъде към осем. Напълно възможно е да е отивал при Даниелсон.
— Но така и не сте видели кой е бил у тях? — попита Бекстрьом, като същевременно изгледа на кръв Стигсон.
— Не, не съм — отвърна госпожа Андершон. — Но не знам колко пъти съм засичала този Роле — струва ми се, така се казваше — да влиза и излиза от Даниелсон.