Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Но нищо не го атакува. Скритата във виолетова роба фигура навлезе в най-дълбоката част на Блатистата земя и най-накрая реши да рискува, изпращайки съзнанието си в Грим Батол. След като намери сравнително отдалечено от блатните води място, Крас се спря пред едно покрито с мъх дърво и се концентрира. Изведнъж гледката пред очите му се разшири във всички посоки. Човешки разум не би могъл да се справи с толкова широк обзор, но драконовият беше много по-сложен, по-развит. Крас се интересуваше само от една от посоките.
Той събра мислите си и се фокусира върху планината. Сега той успя да види всичко, което се намираше по пътя му, сякаш вече беше минавал от там. Беше напреднал повече, отколкото очакваше, но все още му оставаше много път. Това обаче не бе от значение. Той насочи вниманието си върху Пустошта, която заобикаляше Грим Батол. Точно там странното му усещане многократно се усили. Злото около и вътре в планината крещеше в ушите му, предлагайки му да разкрие тайните си.
Крас присви очи и спусна съзнанието си в самата планина. Отначало пред очите му падна пълен мрак, но, когато навлезе в пещерите, постепенно започнаха да се появяват фигури. Крас остана разочарован от първия образ на вътрешността на Грим Батол, защото показваше единствено познатите му сталактити и сталагмити. В едната пещера имаше някакви оркски кости, но очевидно бяха останали още от битката, която пропъди зелените воини от планината. И все пак злото беше твърде мощно, за да го пренебрегне.
Крас се концентрира… Веждите му се повдигнаха. Идваше нещо. Той бързо отстъпи… Но разбра, че съзнанието му не може да излезе от Грим Батол. Крас се опита, но сякаш реално стоеше пред тоновете камъни и прах, опитвайки се да си проправи път с голи ръце. Единственото, което виждаше, беше пещерата, пълна със скелети и мрака, който обгръщаше планината — мрака, през който искаше да премине. И по-лошото бе, че точно заради това той не можеше да види какво се случва около тялото му. Крас отново опита да се завърне, но отново без успех. С всеки изминал миг той очакваше този, който бе поставил капана, да го атакува… но така и нищо не се случи.
Изглежда, че този капан вече беше забравен, но Крас все пак трябваше да се освободи от него възможно най-бързо. Той се концентрира върху последния образ на тялото си и си представи съзнанието си вътре в него. И отново нищо не се случи. Драконът се замисли за момент и насочи вниманието си върху матрицата на заклинанието, което го задържаше. Не му отне много време да го локализира, но остана удивен от сложността му. Очевидно беше дело на опитен маг, вероятно… в зависимост от възрастта му… може би на самия Детуинг. Въпреки всичко Крас трябваше да открие фокуса. Единствено там можеше да обърне заклинанието, ако изобщо имаше надежда за това.
Съзнанието му потъваше все по-надълбоко в него, опознавайки същността му. Ако това наистина бе дело на Детуинг, колкото и иронично да беше, можеше да се окаже от полза за Крас. Ако имаше живо същество, което да може да разбере объркания разум на черния левиатан — това беше именно най-старият оцелял съпруг на Алекстраза. С множеството си заговори през вековете, бившето Изражение бе станало особено важна част от продължителното и внимателно наблюдение на Крас.
Драконът-магьосник следваше нишките на магията една по една. Започна да вижда модел, но той се оказа по-сложен, отколкото очакваше. Една от нишките изглеждаше по-обещаваща от останалите. Крас започна да я проследява от началото й… Нещото, което беше усетил по-рано, се приближи. Почти със сигурност се приближаваше към Крас. Изведнъж го завладя чувство на силен глад… Но не глад за плът, а за нещо много по-важно за него. Това, което се приближаваше към него, жадуваше за магията му… Крас се разбърза. Той беше дракон — същество на магията. Загубата на магията за него беше по-страшна от забиването на копие в гърлото. Той беше виждал как негови събратя страдат от подобна съдба и това беше единствената смърт, от която се плашеше.
Съществото в пещерата се приближи до местоположението на съзнанието му. Това, че тялото му не беше там, не обнадежди особено дракона. Някои вампири на магия се нуждаеха само от магическа нишка, за да се докопат до жертвата си. Капанът все още не се поддаваше на усилията на Крас. Нишката, което беше следил, го отведе до задънена улица. Втората — също. Мистериозният унищожител на магия беше почти до него. Крас усещаше ужасната близост и знаеше, че когато най-сетне успее да го види през собствената си магия, вече щеше да е твърде късно. И нищо не можеше да му помогне…