За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Само в монархиите ние виждаме около господаря поданици, озарени от неговите лъчи; само тук всеки който заема, така да се каже, значително пространство може да прояви ония добродетели, които придават на душата ако не независимост, поне величие.
Глава XIII
Представата за деспотизма
Когато диваците от Луизиана искат да си наберат плодове, те отсичат дървото от дънера. Тъкмо такова е деспотическото управление.
Глава XIV
Как при деспотическото управление законите съответствуват на техния принцип
Принцип на деспотическото управление е страхът; но за смирените, невежите, угнетените народи не са нужни много закони.
Тук всичко се върти около две или три идеи; и нови идеи не са необходими. Когато учите някое животно, трябва да избягвате смяната на учителя, уроците и хода на обучение; вие запечатвате в мозъка му няколко движения и нищо повече.
Ако господарят е затворен в двореца си, той не може да излезе от приюта на своите наслаждения, без да хвърли в отчаяние всички, които го задържат там. Всички те се страхуват само от едно — да не би неговата личност и неговата власт да преминат в други ръце. Затова той рядко ходи лично на война, но и не смее да я води чрез своите заместници.
Такъв господар, свикнал да не среща никаква съпротива в двореца си, се възмущава от съпротивата, която му оказват с оръжие в ръка; в такива случаи той обикновено действува, подтикван от гняв или отмъстителност. В същност той не може да има дори и представа за истинска слава. Ето защо тук войните се водят с цялата тяхна първобитна свирепост и международното право има по-малко влияние, отколкото при други управления.
Такъв господар има толкова пороци, че би било опасно да се показва на бял свят присъщото му тъпоумие. Той е винаги скрит и никой не знае в какво състояние се намира. За щастие хората в тия страни са такива, че можеш да ги управляваш дори само с името му.
Когато Карл XII, намирайки се в Бендер, срещнал известна съпротива от страна на Шведския сенат, писал на сенаторите, че ще им изпрати единия от ботушите си, който да ги командува. Този ботуш би могъл да командува не по-лошо от един деспотичен господар.
Ако господарят попадне в плен, той се смята за умрял и на трона се възкачва друг. Договорите, които сключва пленникът, нямат сила; неговият наследник няма да ги утвърди. В същност, тъй като той представлява и законите, и държавата, и самия владетел, щом вече не е на власт, той не е нищо; даже и да не го смятат за мъртъв, държавата ще се разпадне.
Едно от нещата, което е повлияло на турците да сключат сепаративен мир с Петър I, е, че московците казали на везира, че в Швеция уж бил издигнат на трона друг крал.
Охраната на държавата тук се свежда до охрана на господаря или по-скоро на двореца, от който той не излиза. Всичко, което не заплашва пряко двореца или столицата, не прави никакво впечатление на невежите, надменни и предубедени умове; а колкото до връзката между събитията, те не са в състояние да я проследят, нито да я предвидят, нито даже да мислят за нея. Политиката, нейните движещи сили и нейните закони са в много ограничен вид; политическото управление е така просто, както и гражданското.
Всичко се свежда до това да се съгласува политическото и гражданското управление с домашното и да се обединят държавните служители със служителите на сарая.
В най-добро положение една такава държава се намира тогава, когато се почувствува, че е единствената в света; когато е заградена с пустини и изолирана от другите народи, които нарича варварски. И доколкото не може да разчита на собствената си войска, тя намира за нужно да унищожи част от себе си.
Докато принципът на деспотическото управление е страхът, неговата цел е спокойствието; но това не е мир, а мълчание на гражданите, които врагът всеки момент ще нападне.
Тъй като силата на държавата не е в самата нея, а във войската, която и е основала, тази войска трябва да се поддържа — за защита на държавата; тя обаче е страшна за господаря. Как тогава да се съгласува сигурността на държавата със сигурността на управляващата личност?
Погледнете, моля ви, с каква ловкост московското правителство гледа да се измъкне от деспотизма, който тегне над него даже повече, отколкото над самите народи. Премахнати са цели военни части; смекчени са наказанията за криминални престъпления; учредени са съдилища; законите започват да се опознават; народът бива просвещаван. Но има, изглежда, някакви особени причини, които отново ще го хвърлят в нещастието, от което то иска да се измъкне.