За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава X
За бързината, с която се извършват работите при монархията
Монархическото управление има едно голямо преимущество пред републиканското; тъй като делата се ръководят от едно лице, те се и изпълняват по-бързо там. Но понеже тази бързина би могла да се изроди в прибързаност, законите трябва да внесат тук известно забавяне.
Те трябва не само да облагоприятствуват природата на дадения начин на управление, но и да се противопоставят на злоупотребите, които биха възникнали вследствие на тази природа.
Кардинал Ришельо искаше да избегне създаването в монархията на промишлени компании, които причиняват толкова много затруднения. Когато деспотизмът не беше в сърцето на този човек, той беше в главата му.
Институциите, които трябва да пазят законите, най-добре изпълняват задълженията си, когато се движат с бавна крачка и внасят в делата на владетеля онази разсъдителност, която не може да се очаква нито от придворните, нито от държавните съвети, които бързат.
Какво би станало с най-прелестната монархия на света, ако длъжностните лица в нея със своята бавност, със своите жалби и молби не възпираха добродетелните пориви на своите господари, когато те, слушайки съветите само на великите си души, биха пожелали да се отплатят свръх всяка мярка за услугите, направени им също с необикновено мъжество и вярност?
Глава XI
За превъзходството на монархическото управление
Монархическото управление има едно голямо предимство пред деспотическото. Тъй като самата природа на това управление предполага наличието на различни съсловия, които да поддържат властта, държавата благодарение на това е по-устойчива, управлението — по-непоклатимо, личността на този, който управлява — в по-голяма безопасност.
Цицерон е смятал, че установяването в Рим на трибуни е спасение за републиката. «В същност — казва той — силата на народа, когато той няма водач, е по-страшна. Водачът чувствува, че той е отговорен за всичко, и мисли за това; докато народът в своята неудържимост не вижда опасността, в която се хвърля.» Това разсъждение е приложимо и към деспотическата държава, когато в нея народът е без трибун, и към монархическата, когато той има нещо като трибуни.
В същност ние виждаме, че навсякъде при вълненията, които стават в деспотическите държави, народът, оставен да се ръководи сам, винаги довежда нещата до краен предел; всички безредия, които предизвиква, са крайни; докато при монархията тия крайности са нещо рядко. Водачите се боят за себе си; страхуват се, че ще бъдат изоставени; зависимите опосредствуващи власти не искат народът да вземе прекалено голямо надмощие. Рядко държавните чинове биват изцяло развратени; монархът се опира на тях; и размирниците, като нямат нито воля, нито надежда да съборят държавата, не могат, нито пък искат да съборят монарха.
При тия обстоятелства хората, които притежават мъдрост и власт, започват да посредничат; омиротворяват, спогаждат, поправят; законите отново влизат в сила и въдворяват послушание.
Ето защо цялата наша история е изпълнена с граждански войни без преврати; историята на държавите с деспотическо управление е изпълнена с преврати без граждански воини.
Тия, които са писали историята на гражданските войни в някои държави, и даже тия, които са подклаждали такива войни, достатъчно ни убеждават колко малко подозрителна е била властта, която владетелите са предоставяли на някои съсловия, за да им служат; защото дори в своите заблуждения те не са преставали да въздишат по законите и своя дълг и повече са потискали яростта и стремителността на метежниците, отколкото са й служели.
Кардинал Ришельо, предполагайки може би, че се отнася прекалено пренебрежително към съсловията в държавата, се обръща за поддръжка на държавата към добродетелите на монарха и неговите министри; и той изисква от него качества, като проницателност, просветен ум, мъжество, познания, каквито даже и ангелите нямат; и едва ли човек може да се надява, че до изчезването на монархията ще се намерят такива министри и такъв монарх.
Народите, които живеят при едно добро управление, са по-щастливи от народите, които без закони и без началници се скитат из горите; така и монарсите, които живеят, подчинявайки се на основните закони на своята държава, са по-щастливи от деспотическите владетели, които нямат с какво да направляват нито сърцето на народа, нито своето собствено.
Глава XII
Продължение на същата тема
Не търсете великодушие в деспотическите държави; тук господарят не може да придаде на поданиците си величие, което самият той не притежава; при него за славата място няма.