Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Дочувам някои изненадващи неща за вас и Матю.
— Не вярвам да сте повече изненадана, отколкото самата аз — отговори Марила. — Сега вече се съвземам от изненадата си.
— Жалко, че беше станала такава грешка — продължи съчувствено госпожа Рейчъл. — Не сте ли могли да я върнете?
— Предполагам, че сме могли, но решихме да не го правим. Тя се хареса на Матю. Трябва да кажа, че и самата аз я харесвам, макар да признавам, че тя си има своите недостатъци. Къщата вече изглежда съвсем друга. Тя е наистина слънчево дете.
Марила каза повече, отколкото бе възнамерявала да каже, когато започна, защото бе прочела неодобрение в чертите на госпожа Рейчъл.
— Много голяма отговорност сте поели — мрачно изрече тази дама, — особено след като не сте имали никакъв опит с деца. Вие знаете много малко за нея и за истинския й характер, предполагам, пък то не може да се отгатне какво ще излезе едно такова дете. Но аз положително не искам да ви обезкуражавам, Марила.
— Не се чувствам обезкуражена — беше сухият отговор на Марила. — Когато решавам да направя нещо, то си остава решено. Мисля, че бихте искали да видите Анн. Ще я повикам.
Анн дотича след малко с лице, светнало радостно от обикалянето на овощната градина. Но, смутена от неочакваното присъствие на непозната жена, спря объркана на вратата.
Тя действително правеше впечатление на чудновато създанийце с късата тясна поличка, която беше донесла от сиропиталището, под която мършавите й крака изглеждаха неугледно дълги. Луничките й се бяха умножили и биеха на очи повече от друг път; вятърът беше разрошил непокритата й с шапка коса в блестящо безредие: тя никога не беше изглеждала по-червена, отколкото в този миг.
— Да, не са те избрали зарад твоята хубост, това си личи! — отсъди недвусмислено госпожа Линд. Госпожа Рейчъл бе една от тези очарователни и популярни личности, които се гордеят с това, че изказват мнението си без страх и пристрастие. — Тя е ужасно мършава и грозна, Марила. Ела тука, дете, ела да те погледна. Божичко, дали някой е виждал някога такива лунички? А косата й червена като моркови! Ела тука, дете, казвам ти.
Анн „дойде там“, но не точно тъй, както бе очаквала госпожа Рейчъл. С един скок тя прекоси кухнята и се изправи пред госпожа Рейчъл с лице, алено от гняв, устните потръпващи и цялото слабо телце, разтреперано от глава до крака.
— Аз ви мразя — извика тя със задавен глас и тупна с крак. — Мразя ви! Мразя ви! Мразя ви!!! — повтаряше, като тупаше с крак все по-силно при всяко потвърждаване на омразата. — Как смеете да ме наричате мършава и грозна? Как смеете да казвате, че съм луничава и червенокоса? Вие сте груба, неучтива, безсърдечна жена!
— Анн! — възкликна Марила, обзета от ужас.
Но Анн продължаваше да стои пред госпожа Рейчъл, безстрашна, с вдигнатата глава, очите пламнали, ръцете стиснати в юмруци, с лъхащо от нея страстно възмущение.
— Как смеете да казвате за мен такива неща! — повтори тя буйно. — Как би ви се видяло да кажат такива неща за вас? Как би ви се видяло да ви кажат, че сте дебела и недодялана и вероятно нямате капка въображение в главата си? Пет пари не давам като го казвам! Надявам се, че ви оскърбявам. Вие ме оскърбихте повече, отколкото съм била оскърбявана преди от пияния мъж на госпожа Томас. И аз никога няма да ви го простя, никога!
Туп! Туп!
— Дали някой е виждал някога такъв гняв! — възкликна ужасената госпожа Рейчъл.
— Анн, върви в твоята стая и остани там, докато се кача горе — изрече Марила, възвърнала с усилие способността си да говори.
Анн избухна в сълзи, втурна се към вратата за хола, затръшна я така, че ламарините на входната врата задрънчаха от съчувствие, и мина като вихър през хола и нагоре по стълбите. Приглушено хлопване горе подсказа, че вратата на източната таванска стая е била затворена със същия устрем.
— Да, не ви завиждам за задачата да го възпитате това, Марила — каза госпожа Рейчъл с неописуема тежест.
Марила отвори уста да каже, че не знае как да се извини и да осъди Анн. Това, което действително каза, беше изненада за нея тогава и през целия й живот.