Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Може би трябваше да се чувства виновна заради тези чувства, но не можеше. Никой нямаше да бъде наранен, а и много скоро пътищата им щяха да се разделят и щеше да й остане споменът за няколко прекрасни минути, съхранен завинаги в сърцето й.
Тя свърши с фустата на Ейми, сгъна я и я положи в кошницата. Тогава си позволи да погледне към ръката на Майкъл, която почиваше в тревата само на половин метър от нея. Пръстите бяха дълги и силни. Тънък, отдавнашен белег от сабя пресичаше дланта до китката.
Тя усети внезапен порив да положи ръката си върху неговата. Да го докосне, макар и съвсем бегло. Да усети живота, който пулсираше в мъжкото тяло. Какво ли щеше да бъде да лежи до него, да усеща топлината на тялото му?
Лицето и пламна и тя посегна бързо към следващата дреха.
Надяваше се, когато един ден застане пред Свети Петър, той да оцени живота й според делата, не според мислите, които я вълнуваха в момента.
След като свърши с кърпенето, тя прибра ножицата и конците, облегна се на стъблото на кестена и продължи да наблюдава Майкъл изпод полуспуснати ресници.
Изведнъж тишината се огласи от пронизителни детски писъци и измъчения лай на Кланси. Катрин скочи уплашено. Това не беше шум от обичайната игра. Майкъл също отвори очи.
— Мамо, ела бързо! — чу се викът на Ейми.
Майкъл скочи и хвана ръката й, за да й помогне да се изправи. Двамата хукнаха през градината. Сърцето й биеше до пръсване. Предполагаше какво ще намерят.
Децата бяха при каменния водоскок. Черен делфин пръскаше вода в малкото езерце. Катрин видя кръвта, опръскала двете момиченца, и затисна с ръка устата си, за да не изпищи. Моли беше ранена и по челото й течеше червена струйка. Ейми беше свалила шалчето си и смело се опитваше да спре кръвта.
Джейми стоеше на няколко крачки от сестра си. Под червената коса лицето му беше бледо като тебешир и той следеше с разширени от ужас очи движенията на Ейми. Кланси подскачаше страхливо около децата, лаеше като безумен и само увеличаваше бъркотията.
Катрин клекна до Моли и притисна шалчето към раната.
— Какво стана, Ейми?
— Джейми блъсна Моли и главата й се удари в ръба на фонтана.
— Не го направих нарочно! — изохка Джейми. Бързото, плоско дишане премина в ужасяващо свирене. Майкъл, който успокояваше изнервеното куче, вдигна рязко глава.
— Веднага иди да доведеш Ан — заповяда остро Катрин. Ейми се изправи и хукна към къщата. Моли попита с тайнствено любопитство:
— Ще умра ли?
— Разбира се, че не — успокои я Катрин. — Раната кърви силно, но не е дълбока. След няколко дни ще заздравее. А белегът ще остане скрит под косата ти.
— Не исках! — изпищя Джейми и изведнъж хукна да бяга, като диво размахваше ръце.
Първият инстинкт на Катрин беше да го последва, но не можеше да го направи, докато Моли кървеше в ръцете й. Хвърли измъчен поглед към Майкъл и с облекчение отбеляза, че той вече следваше уплашеното дете. За съжаление напредваше твърде бавно, тъй като не можеше да се освободи от Кланси, а и трябваше да заобиколи езерцето.
Джейми се спъна и се просна в тревата. Ужасяващото свирещо дишане отекна в каменната стена.
Моли, забравила раната си, направи опит да стане.
— Джейми пак има пристъп!
Катрин я задържа.
— Не се бой, полковник Кениън ще се погрижи за братчето ти. — Дано Майкъл знае как да постъпи, помоли се безмълвно тя, защото аз съм напълно безпомощна.
Преди Майкъл да е успял да го настигне, Джейми задиша по-нормално и отново скочи. Втурна се да бяга без посока, с разширени от ужас очи. Мушна се в един храст, където възрастният не можеше да го последва. Излезе от другата страна и отново рухна на земята, като отчаяно се опитваше да поеме въздух. Дори от петдесет метра разстояние Катрин видя, че лицето му е започнало да посинява.
Останал без сили, Джейми се опита да се изправи. В този момент Майкъл заобиколи храста и вдигна момчето на ръце.
— Всичко е наред, Джейми — заговори утешително той. — Моли не е тежко ранена.
Макар че изражението му издаваше тревога, гласът му беше напълно спокоен. Той понесе Джейми обратно към езерцето, продължавайки да говори вразумително:
— Стана случайно. Знаем, че не си искал да я нараниш.
Майкъл сложи момчето да седне, извади кърпичката си и я навлажни във водата. Намокри разкривеното лице на детето, без да спира да говори.
— Ти можеш да дишаш, Джейми, само за малко си забравил как — обясняваше тихо той. — Погледни ме в очите и си спомни как се диша. Вдишай съвсем бавно и дълбоко. Отпусни се. После бавно издишай. Хайде, кажи думата. Повтаряй след мен. Вдишваме… Хайде, Джейми, можеш.