Наследството на Пьоленберг

— Побледняхте много. Тази история ви шокира здраво.

— Не мога да повярвам. Седеше в моя кабинет. Забавен, дребен старец с побеляла коса. Сметнах го за луд и продължавам да мисля така. Мистър Фишер, не мога да разбера какво става. Току-що тук беше моят пастрок. Крещеше ми, задето съм приела Блек, обвини ме, че огорчавам майка си, че съм нямала право да се ровя из миналото. Защо да нямам това право? Ако баща ми е жив, защо ми забраняват да го намеря?

— Да бяхте запитала себе си защо той самият не дойде при вас — започна много внимателно Фишер. — Защо му е било необходимо да изпраща Блек или Шварц? Защо през изтеклите години се е крил така старателно?

— Какво искате да кажете? — Пола остави чашката. — Нима се опитвате да подметнете, че е извършвал престъпления?

— … Не зная, В Интерпол има негово досие, както на всички високопоставени нацисти. Баща ви не е служил във Вермахта. Бил е генерал от СС.

— Защо не сте ми казали досега?

— Защото моята работа е аз да събера информация от вас. Освен това вие сте така разпалена на темата за баща ви, че съзнателно се стремях да не ви насочвам към този факт. Вижте какво, хрумна ми една идея. Вечеряхте ли вече?

— Не, но след всичко това не съм никак гладна.

— Вие никога не сте гладна — потупа внезапно ръката й Фишер и се усмихна. — Когато ви заведох на обяд, оставихте всичката храна в чиниите. Решил съм тази нощ да ви изведа навън, мисис Стенли, и ако не искате да ядете, не сте длъжна да го сторите. Също така не е необходимо да говорите за всичко, което става. Тази нощ ще бъде само развлечение, не служба. Хайде, облечете се и сложете малко пудра на носа си.

— Нямам желание да ходя никъде. Ако имате желание да пийнете нещо, мога да ви го поднеса и тук.

— Не мога да пия без сода, а вие току-що сте я привършили. Хайде, облечете се и побързайте.

Докато я чакаше, запали цигара. Тя изглеждаше силно разстроена и той беше съвсем убеден, че ако си отиде, тя ще се заключи в апартамента, за да плаче през цялата нощ. А това не биваше да се случва. Фишер не знаеше защо не бива, но просто не му се искаше. Желаеше да прекарат една нощ навън. Нямаше какво да чествуват, въпреки че убийството на Шварц беше първокласен повод за хода на неговото разследване, така че той можеше да отпразнува с готовност тъкмо това. Истинското му желание обаче беше да изведе Пола Стенли вън от апартамента й. Когато тя влезе в стаята, той се изправи.

— Изглеждате превъзходно и ще се постарая да се чувствувате точно така за известно време от този момент нататък. Зная подходящото място за двама ни през тази нощ. Да вървим!

Поеха с колата през центъра на Лондон, покрай Парламента. Тук, в кулата на Биг Бен, гореше светлина, за да показва, че Парламентът си е на мястото. После се спуснаха покрай Уайтхол и Трафалгар Скуеър, където Нелсън наблюдаваше града от върха на колоната си; а гълъбите се бяха загнездили мирно из правителствените постройки въпреки упоритите усилия да бъдат изгонени оттам. Фонтаните изстрелваха водни струи в грациозни дъги и туристи обикаляха басейните, а други се бяха скупчили по стълбищата, наслаждавайки се на топлата вечер. Продължиха по „Пикадили“ и оттатък Циркуса с неоновите му светлини и тъжните групи от наркомани, наредени в търпеливи опашки пред нощните аптеки, за да получат дажбата си.