Момчетата от улица „Пал“
- Автор: Молнар Ференц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Каменова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчетата от улица „Пал“». Краткое содержание книги:
Сражението, водено с „пясъчни бомби“, приключва, когато най-слабото момче, Ерньо Немечек, когото другите момчета допреди са мислели погрешно за „предател“, умира. Немечек, вече тежко болен, умира от последиците от пневмония след като се присъединява към битката въпреки сериозното си заболяване.
Скоро след смъртта му момчетата са прокудени от своята любима площадка-отечество от строители, които започват да строят жилищен блок на този терен. Книгата завършва с духа на униние и разочарование, в който един от героите горчиво отбелязва: „Нашето отечество ни предаде“.
На книгата може да се гледа като на язвителна сатира на европейския национализъм и като на предчувствие за Първата световна война, която избухва няколко години след нейното издаване. Това послание е проникващо, въпреки че повествованието не засяга политиката и се възприема леко от децата.
— А защо да не бъда аз?
— Кой се обади? — попита строго Бока.
Беше Барабаш.
— Пак ли ти? Ако кажеш още една дума, ще те изправя пред трибунал! Седни!
Барабаш измърмори нещо и седна. Бока продължи да обяснява:
— Черните точки, означени с „К“ и цифри, са крепостите. Те ще бъдат снабдени с пясък, тъй че за всяка крепост ще са достатъчни по двама-трима души. Да се воюва с пясък е лесно. Освен това крепостите са толкова близо една до друга, че ако нападнат една, от другата могат да бомбардират нападателите. 1-ва, 2-ра и 3-та крепост ще защищават площадката откъм улица „Мария“. А 4-та, 5-та и 6-та крепост ще помагат с пясъчни бомби на отделенията „А“ и „Б“. По-късно ще ви кажа кой в коя крепост ще се сражава. Командирите на отделения да си изберат по двама души за помощници. Разбрахте ли?
— Да! — прозвуча единодушният отговор.
Момчетата насядаха зяпнали, с широко отворени очи около чудесния боен план, някои дори извадиха бележници и усърдно записваха това, което беше казал председателят пълководец.
— Дотук — продължи Бока — говорих за разпределението. Сега следва истинската бойна задача. Всички внимавайте добре. Когато съгледвачът от оградата съобщи, че се приближават червеноризците, хората от отделенията „А“ и „Б“ ще отворят вратата.
— Ще я отворим ли?
— Да, ще я отворите. Няма да се заключваме, защото приемаме битката. Нека влязат, а после ние ще ги изгоним. Значи ще отворите вратата и ще ги пуснете. Щом влезе и последният им човек, ще ги нападнем. В същото време крепостите 4, 5 и 6 ще започнат бомбардировката. Това е задължението на едното отделение. Това ще бъде армията откъм улица „Пал“. Ако успеят, ще ги прогонят, ако не, поне ще ги възпрепятствуват да преминат през линията, образувана от крепостите 3, 4 и 5, и ще ги задържат на площадката. Другата армия откъм улица „Мария“ ще има по-тежка задача. Рихтер и Колнаи, внимавайте добре! Отделенията „А“, „Б“ и „В“ ще изпратят съгледвач на улица „Мария“. Когато другата чета на червеноризците се появи на улица „Мария“, отделенията ще се разгънат за бой. Когато червеноризците нахлуят през голямата порта, две отделения ще се престорят, че бягат. Вижте картата… виждате ли? Рихтер, ти ще командуваш отделение „В“, което ще влезе под навеса за каруци… — той посочи с пръст: — Ето тук. Разбра ли?
— Разбрах.
— Отделение „Г“ на Колнаи ще се скрие в колибата на Яно. Сега внимавайте, защото следва най-важното. И гледайте добре картата. Червеноризците ще заобиколят отляво и отдясно парната резачка и зад нея ще налетят на 1-ва, 2-ра и 3-та крепост. Те веднага ще започнат да бомбардират. В същия миг двете избягали отделения ще се появят от навеса и от колибата на словака и ще нападнат в гръб неприятеля. Ако се биете храбро, неприятелят ще попадне в клещи и ще бъде принуден да се предаде. Тогава ще го натикате в колибата и ще заключите вратата. Когато се свърши с това, отделение „В“ ще се покаже откъм колибата, а отделение „Г“, заобикаляйки купчините дърва, ще се озове при 6-та крепост и двете ще се притекат на помощ на „А“ и „Б“. Войниците от 1-ва и 2-ра крепост ще се прехвърлят на 4-та и 5-та крепост и ще подсилят бомбардировката. След това в единна бойна верига отделенията „А“, „Б“, „В“ и „Г“ ще нападнат и ще подкарат неприятеля към вратата на улица „Пал“. През това време всички крепости ще бомбардират неприятеля, който няма да устои под напора на обединения удар. И тогава ще го изгоним през вратичката на улица „Пал“! Ясно ли е?
След този въпрос избухна шумно оживление. Момчетата развяваха кърпи и подхвърляха шапките си. Немечек свали от врата си големия червен плетен шал и с гъгнещ от простудата глас викна през общата радост:
— Да живее председателят!
— Ура! — беше отговорът.
Но Бока отново махна за тишина:
— Тишина! Още нещо. Аз и моят адютант ще бъдем близо до отделенията „В“ и „Г“. Всичко, което ви поръчам по него, ще изпълнявате като моя заповед.
Един глас попита:
— Кой ще бъде адютантът?
— Немечек.
Неколцина се спогледаха. Членовете на Съюза на събирачите на маджун дори се смушкаха помежду си — трябва да се възрази. Чуваха се следните спорове:
— Обади се де!
— Обади се ти!
— Защо аз? Кажи ти!
Бока ги погледна учудено:
— Да не би да възразявате против него?
Лесик беше единственият, който посмя да се обади:
— Да.
— Защо?
— Миналия път на общото събрание на съюза… когато…
Бока изгуби търпение. Скара се на Лесик: